Блогът на църквата "Св. Йоан Рилски" в Лондон като историческо свидетелство за живота на енорията от 2020 г. назад

 Важно съобщение!!!

Този блог на българската православна община "Св. Йоан Рилски Чудотворец" в Лондон, Великобритания, се обновяваше и представяше актуална информация за живота на църквата до времето, когато нейният предстоятел отец Симеон заболя и към днешно време той продължава да не е в състояние да се върне към предишното си служение на Църква и Народ, каквото той осъществяваше от няколко десетилетия насам.

Ето защо блогът в момента отразява преди всичко историята на енорията от 2020 година назад, от времето на основаването му през 2010 г.

Надяваме се, че в скоро време той ще бъде подновен, но ще продължава да бъде блог на енориашите от времето на отец Симеон, тъй като от 2021 г. църковната община на "Св. Йоан Рилски" в Лондон се оглавява от ново църковно настоятелство и се ръководи от нов свещеник - отец Добромир.

Който желае да научи за новия църковен живот на енорията под духовното попечителство на отец Добромир, може да посети новия уебсайт на църквата на адрес https://bulgarianchurchlondon.co.uk/ или пък да се свърже с църковното настоятелство на телефон 07593649270.

29 август: отсичане главата на светия Предтеча и Кръстител Господен Йоан

 Огромен е броят на Христовите последователи, загубили главата си заради вярата си в Него. Но Йоан Предтеча е единственият мъченик за вярата, който още преди началото на християнството загубва главата си и полага основите на бъдещата вяра на покаянието и надеждата за спасение. И днес можем да се запитаме: дали и ние изобличаваме неверието и беззаконията на властниците, както Йоан изобличи греха на Ирод и призоваваше към покаяние? Дали и ние с каквото можем подготвяме невярващите и ги подтикваме към вяра в Спасителя, както Йоан подготвяше юдеите за идването на Месията? Дали и ние сме готови да пострадаме дори до смърт в името Христово?

 

Макар и празничен, днешният ден е постен – трябва да оставим всяка земна грижа и с покайно чувство да изпитаме себе си и вярата си и като се поучим от смисъла на днешния празник да усилим дръзновението и още утре като мисионери на Църквата да излезем по пътища и друмища и да проповядваме Благата вест, подготвяйки все още невярващите за славното Христово второ идване на земята.

 

А тропарят на празника съвършено ясно ни говори: с похвални мисли и думи си спомняме за Христовия Предтеча, който не само бе най-честен сред всички пророци, но бе удостоен да кръсти Пророка на вселената Христос – истинския Бог и Спасител на света. Нека се насладим на прекрасното изпълнение на това песнопение и с още по-голям устрем да се стремим да му подражаваме!

 

18 юли: Неделя на светите Отци от шестте Вселенски събора

 Светите Отци – участници в шестте Вселенски събора не само са доразвили и утвърдили православното учение и правилата за църковен живот, но и са ни посочили какъв трябва да бъде християнинът, който правилно да следва учението и да живее изряден църковен живот. Днешното апостолско четиво, което се чете на светата литургия, най-точно отразява призивите на светите Отци. Ето какво ни поучава св. ап. Павел в Посланието си към християните на древната Римска църква:

 

Любовта да бъде нелицемерна; отвръщайте се от злото, прилепяйте се към доброто; бъдете един към други нежни с братска любов; преваряйте се в почести един към друг; в усърдието не бивайте лениви; духом бъдете пламенни; на Господа служете; бъдете радостни в надеждата; в скръбта бивайте търпеливи, в молитвата - постоянни; помагайте на светиите в техните нужди; залягайте да бъдете страннолюбиви; благославяйте вашите гонители; благославяйте, а не кълнете. Радвайте се с ония, които се радват, и плачете с ония, които плачат. Бъдете единомислени помежду си; не мислете за себе си високо, а носете се смирено; недейте се има за мъдри; не въздавайте никому зло за зло, а залягайте за това, що е добро пред всички човеци. Ако е възможно, доколкото зависи от вас, бъдете в мир с всички човеци. (Римл. 12:9-18)

 

Ако такива се стремим да бъдем, значи сме достойни наследници на делото на светите Отци от шестте Вселенски събора и имаме дързостта да се надяваме на Божията милост и спасение в Христа! Амин!

29 юни: Св. славни и прехвални апостоли Петър и Павел (Петровден)

 Преди два дена чествахме подвизите и вярата на всички Божии угодници (в Неделята на Всички светии), а днес отбелязваме делата и вярата на двама най-прославени от Бога светци – Христовите първи ученици Петър и Павел! Църквата с право ги нарича първопрестолници и първоапостоли, защото те се издигнаха най-високо в небесната йерархия на човешкото спасение и се удостоиха да стоят най-близо до Божия престол!

 

Кондакът на празника на гл. 2 ни посочва колко велика е Божията милост – немощите и смъртта на светите апостоли Той е приел повече от всяко всеплодие! Ето защо да не униваме и да не мислим, че немощите ни няма да бъдат благосклонно приети от Спасителя, стига с искрена вяра и дръзновени дела на вярата неотклонно да следваме Христа, като достойно носим кръста си!

 

Нека се насладим и на прекрасното изпълнение на тропаря на светите първовърховни апостоли и заедно с неговите думи да потърсим тяхното застъпничество, като извикаме: помолете Владиката на всичко да дарува мир на хората, а на душите ни – велика милост! Амин!

27 юни: Неделя на Всички светии

 Кой може да изброи звездите на небето или песъчниките на плажа? Никой! Така никой не може да каже какъв е броят на светите Божий угодници, чиито подвизи и прославление отбелязваме на днешния голям църковен празник! Такова богатство от Божии застъпници за нас никоя друга вяра не познава – само вярващите в Христос разбират каква съкровищница имат на Небето – Божиите свети люде!

 

Защото и тропарят на светиите, който се пее в събота на глас, 2 ни казва:
„Апостоли, мъченици, пророци, светители, преподобни и праведници, вие извършихте подвизи с достойнство и опазихте вярата, като имахте дръзновение в Спасителя, и затова ви молим: застъпете се за нас пред Онзи, който е Предобър!

 

А вторият тропар на светиите на глас 4 ясно ни посочва, че с кръвта на мъчениците Христос като с багреница и висон е украсил Църквата Си, като ни призовава и ние заедно с тях да зовем: Христе Боже, изпрати щедростите на Твоите люде, дай мир на Твоя народ и на душите ни окажи великата Си милост.

 

Нека не забравяме това светителско богатство и да не преставаме да търсим тяхното застъпничество и закрила всекидневно и всекичасно, та и ние като тях да имаме надеждата за вечния живот! Амин!

20 юни: Света Петдесетница

 Две чудни явления на Божията слава се явиха днес: Бог първо смеси езиците на народите и ги раздели, а след това даде огнени езици на Своите последователи и призова народите към единство! Ето това ни казва кондакът на днешния празник Света Петдесетница, като допълва : нека всички в един глас да прославим Пресветия Дух!

 

Другото чудно явление бе извършено след тази паметна дата: роди се Църквата – събранието на вярващите в Иисус Христос! Както преди две хиляди години на Петдесетница, така и доднес Църквата е единство – всички вярващи са едно в Христа! Само ние, хората, по човешките си мъдрувания се делим на различни изповедания, но Бог познава сърцето на всеки вярващ и знае кои са Неговите истински чеда!

Ето защо нека отново днес да припомним на света, че Църквата, която бе начената преди повече от две хиляди години, остава една и съща по природа: тя е единство на вярващите в Единия Бог – Спасителя на света Христос!

 

Нека се насладим на прекрасното изпълнение на тропаря на днешния велик празник:

 

Благословен еси, Христе Боже наш, Иже премудры ловцы явлей, низпослав им Духа Святаго, и теми уловлей вселенную, Человеколюбче, слава Тебе.

 

(Благословен Си, Христе, Боже наш, Ти Който ни показа премъдрите рибари, и като им изпрати Светия Дух, чрез тях Ти улови вселената, ето защо Те прославяме, Човеколюбче!)

13 юни: 7 Неделя след Пасха ­ на св. Отци от Първия вселенски събор

 В днешната Неделя на 318-те свети Отци от Първия вселенски събор празнуваме християнската вяра като познание, а не само като чувствен опит: с този събор се начена християнското богословие, с него се начена и догматичното учение за Църквата, с него се начена и утвърждаването на истинската Христова вяра.

 

Кондакът на празника ни говори, че богословието на тези Отци им е дадено свише и само такова богословие може да  разкрива „великата тайна на благочестието“.

 

А тропарят на празника нарича Отците „светила на земята“, които ни наставляват в истинската вяра. Нека се насладим на това прекрасно изпълнение на тропаря:

 

 

И тъй, нека и ние се опитваме да подражаваме на св. Отци и все по-добре да познаваме вярата си, за да можем и другите да учим на нея. Амин!

16 май: Трета Неделя след Пасха: Неделя на св. жени мироносици

 Днешният празник е не само празник на Христовото възкресение, което бе потвърдено от жените, които на третия ден след Разпятието донесли благовонни масла да помажат Христовото тяло – той е празник също така на жената! Чрез жената влезе скръбта в света, но чрез жената влезе и най-голямата радост за света – Възкресението на Спасителя на света!

 

Христос не разкрил на жените тайните на бъдещето и смисъла на благовестието, както е разкрил това на Своите апостоли, но Той първо на жените разкрил Възкресението Си, а те обявили за него на целия свят. Любовта и верността на жените дори превишава тази на апостолите – дори най-верният Христов ученик св. Петър три пъти се отрича от Него, около разпятието Христово не се намерил нито един от Дванадесетте… А жените били там, защото макар и тиха и незабележима, любовта им към техния Учител им дава сили да устоят на всякакви изкушения и с радост да обявят на апостолите истината за Христовото Възкресение.

 

И тъй, днес достойно трябва да възхвалим жената, която не само е най-близката помощница и съратница на мъжа, но тя е и неговата любов и неговата опора, както утвърждава и смисълът на днешния празник на светите жени-мироносици! Амин!

9 май: Томина Неделя

 „Ако не видя…. няма да повярвам!“ – това е главното мото на безбожниците! Но те не дочитат евангелието, за да видят, че апостол Тома след това каза: „Господ мой и Бог мой“ – истинно потвърждавайки Христовото Възкресение като действително и спасително! И наистина: колко невярващи станаха вярващи в Христа, след като се убедиха в суетата на този живот и проумяха, че няма друго спасение, освен спасението в Христа!

 

Ето защо с думите на тропаря на днешния празник Томина неделя и ние вярваме, без да сме видели, че „Христос Бог, Животът на живота, възкръсна и излезе от запечатания гроб и се яви на учениците Си, които седяха зад заключената врата – така Възкресението на всички хора всели в тях истинския дух на спасението“.

 

Нека и ние като св. ап. Тома да не преставаме да зовем към Христа: „Господ мой и Бог мой“! Амин!

Възкресение Христово

Велик ден е днес – Великден! Но за вярващото сърце този ден е Възкресение Христово! Защото, както ни казва тропарят на днешния празник,

 

Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта си смъртта победи и на тия, които са в гробовете, дарува живот!

 

А Пасхалните стихири на празника ще звучат още цяла седмица – Светлата Седмица:

 

Ден на Възкресение е, да се радваме от тържеството на празника и един други да се прегърнем. На тези, които ни ненавиждат, да кажем: братя! И всичко да простим заради Възкресението.
 Твоето Възкресение, Христе Спасителю, ангелите възпяват в небесата; удостой и нас с чисто сърце да Те славим на земята.
 Ангелът викаше на Благодатната: "Чиста Дево, радвай се! И пак ще кажа: Радвай се! Твоят Син възкръсна тридневен от гроба и мъртвите възкреси." Люде, веселете се!
 Светлей, светлей, нови Иерусалиме, защото славата на Господа изгря над тебе! Ликувай сега и се весели, Сионе! А ти, чиста Богородице, радвай се за възкресението на Родения от тебе!
 Да възкръсне Бог и да се разпръснат враговете Му и да бягат от лицето Му, които Го мразят
 Пасха свещена се показа нам днес; Пасха нова и свята; Пасха тайнствена и всепочитана, Пасхата на Христа Избавителя, Пасха непорочна, Пасха велика, Пасха на верните, Пасха, която ни отваря райските врати, Пасха, която освещава всички верни.
 Този е денят, който Господ сътвори: да се възрадваме и развеселим в него!
 Пасха възхитителна! Пасха! Господня Пасха, Пасха всечестна ни озари!
 Пасха е! С радост един другиго да прегърнем!
 О, Пасха - избавление от скръб!
 Защото от гроба днес като от чертог блесна Христос и изпълни жените с радост, като им каза: Възвестете на апостолите!

 

И тъй: Христос Воскресе! – Воистину Воскресе!

 

Тропарят на Възкресението:

 

Благовещение е!

Днес е начало на нашето спасение и явяване на тайната, пазена от вечност: Божият Син става Син на Девицата, а Гавриил възвестява благодатта, ето защо и ние с него се обръщаме към Богородица и казваме: Радвай се, благодатна, Господ е с тебе!

Ето кое е главното в този тропар на днешния празник: днес се полага начало на спасението! Но не на всички, а само на онези, които познават Сина на Девицата, вярват в Него и неотклонно Го следват, носейки кръста си!

Нека в тези усилни времена на затруднен достъп до Божиите храмове всеки да разсъди и да види в себе си как носи своя кръст, тъй че вървежът му да е угоден на Бога и на ближните му!

 

По молитвите на Пресвета Богородица, Господи Иисусе Христе, помилва ни! Амин!

Рождество Христово!

 Макар и ограничени по домовете си, нека все пак се възрадваме на днешния ден и да запеем с думите на тропаря на Рождество Христово:

 

Да чуем и двойните катавасии на Рождество, отново в изпълнение от големия протопсалт на БПЦ Никола Антонов:

 

Да си припомним и на български смисъла на тропаря:

 

Твоето Рождество, Христе Боже наш, озари света със светлината на познанието. Тогава онези, които служеха на звездите, от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата, и да познават Тебе, Изтока от висините. Господи, слава на Тебе!

 

И нека да добавим кондака на Рождество, който най-ясно ни посочва как цялата вселена прославя Господа: звездите, ангелите, земята, мъдреците, Девицата, от която Той се роди:

 

Девицата днес ражда Свръхестествения, и земята поднася на Непристъпния пещера; Ангелите с пастирите славословят, а мъдреците със звездата пътешестват - понеже заради нас се роди Младенец - Предвечният Бог.

6 декември: Св. Николай, архиепископ Мир-Ликийски Чудотворец

Малцина са християнските светци, които се наричат „правило на вярата“ (който най-правилно изповядва Христа), не са много и онези, които са духовни закрилници на толкова различни хора според тяхното положение и участ: в една молитва Св. Николай е наречен

- защитник на вярата и верните;

- хранител на гладните;

- веселие на плачещите;

- одеяние на голите;

- покровител на плаващите по море;

- умиротворител на враждуващите;

- освободител на пленниците и невинно осъдените;

- ръководител на постниците и монасите;

- пазител на целомъдрието!

Св. Николай е удостоен с призванието богослужебно да се почита всяка седмица в четвъртъчен ден, а с такава чест на ежеседмична прослава е удостоен единствено "най-големият между родените от жени" – св. Йоан Кръстител и Предтеча Господен.

Ето какъв велик застъпник пред Бога имаме ние християните! Само трябва да се обръщаме към него и да просим застъпничеството му пред Бога и той ще побърза и ще бъде наша закрила и наше упование, както такъв е бил приживе за толкова много хора – а сега още повече ще се застъпи за нас пред Христа Бога. Затова да не преставаме да го възпяваме с думите на неговия тропар:

 

Правило на вярата и образец на кротост, учител на въздържанието те показа на Твоето стадо Този, Който е истината на всичко; поради това със смирението ти придоби величие, а с нищетата богатство, отче свещеноначалниче Николае, моли Христа Бога да се спасят нашите души.

Храмов Празник

На 19-ти Октомври Светата Църква чества паметта на преподобния Св. Йоан Рилски Чудотворец. Дълбоко почитан от Българския народ, Св. Йоан предстои в молитва пред Бога, грижейки се за своите чада във вярата, с които пребивава дори телесно чрез Светите си мощи, съхранявани и почитани в основания от него Рилски манастир. Живял в епохата на Златния Век на Първото Българско Царство, Св. Йоан изоставя светските удоволствия, стремежи и облаги, за да заживее уединено в Рилската пустиня, в крайни лишения, пост, молитва и съзерцание на Бога, от когото получава безброй чудеса, и венеца на светостта. Изпълнил в най-висша степен повелите на Спасителя “да се отрече от себе си, да вземе кръста си и да Го последва”(Матей 16:24), Свети Йоан показва на съвременниците си, и на поколенията след тях, пътя към “тясната врата на спасението” (Матей 7:14) през която малцина минават, онзи Път, и Истина, и Живот, в Когото е истинското спасение (Йоан 14:6). Не случайно царе и знатни велможи пристигат от далечни краища да потърсят съвет, благословение, изповед, при Светеца, вместо да се уповават на “умни”, “богати” и “влиятелни” съветници, с каквито разполагат в дворците си. Те търсят Св. Йоан заради съвършено различното измерение, в което неговото житие се позиционира - измерението на светостта, онова възсъздаване и възстановяване на Образа Божий у човека, онова истинно уподобяване на Светеца към Първообраза му, заради което го почитаме именно като Преподобен. С това именно преподобие и святост Св. Йоан закриля и се моли за целия Български народ, който е посветил на неговата памет многобройни храмове, един от които е и нашият Български храм в Лондон. 

 

Честит Храмов Празник!

 

По молитвите на Светия Преподобен Йоан Рилски Чудотворец, да дарува Господ на всички нас твърда вяра, с която да преодоляваме трудностите на настоящата криза, надежда в неотменната му грижа за нас, с която ще превъзмогнем и това изпитание, и любов към ближните ни, с която да ги пазим и да се грижим за тях като образи на Невъобразимия, Който създаде всички нас, и ни призовава към пътя на спасението чрез неизмеримата Си и неизразима любов към всички нас.

 

Божието благословение да бъде върху всички вас!

 

Ваш в Христа молитствувател, Отец Симеон

 

четец Мартин

14 септември: Въздигането на Светия Кръст

Названието на празника е Всемирно въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен, а по народному – Кръстовден. Известно е, че три събития стоят в основата му: чудесното му явяване на имп. Константин Велики и победата над врага с кръстния знак на знамето, шлемовете и щитовете на войниците му; намирането му от царица Елена; и връщането му от персийски плен. Историята на трите събития най-ярко ни посочват силата на Кръста: не толкова чудесата, извършени чрез Кръста, когато вярващи оздравяват, умрели възкръсват, верни на Господа царе и военачалници побеждават врага, и т.н., а вярата, че Кръстът е спасителното средство, чрез което всеки вярващ в Разпнатия на него непрестанно получава нови сили за борба с греха и злото, е най-важната опора и упование на християнина.

Тъкмо Кръстът е една от най-отличителните черти на Православието: православните вярващи най-последователно и според древните предания изобразяват кръста върху себе си, като първом поставят пръстите и ръката си отдясно и след това отляво на раменете си, докато римокатолиците вършат обратното – отляво надясно и при това само с два пръста, а пък протестантите въобще не правят кръстния знак.  Така отстъпилите от правата вяра отстъпват и от силата на Кръста, а също и от обещанието на Онзи, който бе разпнат на него и който ни заръчва да Го следваме, като носим кръста си – както житейския, така и действителния. Мнозина християни се хвалят с вярата и подвизите си, а православният не се хвали с нищо, освен с кръста на Господа, както казва и апостолът: „Да ми не дава Господ да се хваля с каквото и да било, освен с кръста на нашия Господ Иисус Христос, чрез който за мене светът е разпнат, и аз за света. (Гал. 6:14)

Нека да преодоляваме днешните ограничения на църковни събрания и да помним, че пред силата на Кръста Господен нищо не може да устои и че не може да има преграда за вярата ни в Разпнатия и в самия Животворящ Кръст, който от оръжие на позора се превърна в оръжие на спасението! Амин!

Начало на Индикта

Възлюблени в Господа братя и сестри,

В този ден, първи от месец Септември, Светата Църква празнува началото на Новата Църковна Година, като пеем празнично:

“Създателю на всички твари, поставил времена и години в Своя власт, благослови по Твоята благост, Господи, венеца на годината и, като съхраняваш в мир хората и твоя град, с молитвите на Богородица спаси нас.”

В този ден принасяме благодарност на Господа за всичките му благи дарове към нас, и молим за Неговото благословение и през идващата година - да е изпълнена с плодове на покаяние, любов към ближния и служение на Бога, да благослови Господ плодовете на нашите трудове и да напътства живота ни по добри и благодатни пътища.

На днешния ден честваме и паметта на великия Божи угодник, Св. Симеон Стълпник.

По неговите молитви, Божието благословение и Господнята милост да бъдат върху всички Вас!

Ваш в Христа молитствувател,

отец Симеон

Успение на Пресвета Богородица

 „Успение“, а не смърт, временно заспиване, а не вечен покой в сън! Ето това е същността на днешния празник: честваме заспиването на Пресветата Дева, която е най-близката застъпница на вярващите пред нейния Син – Бога-Христа! В тропаря на предпразненството ясно се казва:

 

Хора, с любов се съберете днес! Радвайте се, възклицавайте и ликувайте с веселие! Защото Божията Майка преминава славно от земните жители към небесните!

Това „преминаване“ поражда вярата в Пресветата Дева, че тя е Божията Майка, както се казва в Акатиста на Успение Богородично:

Изпълнен с буря от помисли неверният евреин Афоний, виждайки пречистото тяло на Божията Майка, носено от богоносните Апостоли всечестно към гроба, се спусна към него, да го събори. Но внезапно, когато очите му ослепяха и едновременно с това ръцете му, прилепнали към одъра ѝ виснаха отсечени, изповяда с вяра, че Тя е Божия Майка, зовейки към Бога: Аллилуиа!

Тропарят на празника най-добре ни посочва как Майката на Живота (на Животодавеца Христос) преминала към Живота и чрез застъпничеството си пред своя Син тя стана непоклатимо упование за всеки християнин:

При раждането си Ти си съхранила девството, а при успението не си оставила света, Богородице! Преминала си към Живота, Майко на истинския Живот, и с твоите молитви избавяш от смърт нашите души!

По молитвите и застъпничеството на Пресвета Богородице, Господи Иисусе Христе, помилвай ни! Амин!

Успение на Пресвета Богородица: Богослужения

В Събота, 15/08/2020 г.,

УСПЕНИЕ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА

Празнична Утреня от 8 ч.

Св. Литургия от 9 ч.

Желаещите за Св. Причастие могат да се изповядат при о. Симеон по време на Утренята.

В Неделя, 16/08/2020 г.,

Възкресна Утреня от 8 ч.

Св. Литургия от 9 ч.

Желаещите за Св. Причастие могат да се изповядат при о. Симеон по време на Утренята.

Петровден е!

Петровден е! Но защо е Петровден, след като на днешния ден честваме подвизите и паметта на двама първовърховни апостоли – св. Петър и св. Павел? Единият „по-голям“ ли е от другия? Съвсем не! И двамата са наричани от Църквата „първовърховни“, и двамата се пазят в паметта на Църквата като „апостоли първопрестолници“ (както ни говори тропарят на днешния празник), и двамата еднакво се застъпват пред Бога за онези, които пристъпват към иконите им и чрез тези Божии угодници молят Христа „да дарува мир на хората и велика милост на душите им“ (както продължава тропарят).

В литургийното евангелие на днешния празник обаче четем, че св. апостол Петър пръв изповяда Господа, като Му каза: „Ти си Христос, Синът на живия Бог“, а Иисус му отговори: „Не плът и кръв ти откри това, а Моят Отец, Който е на небесата“. Заради тази изповед Господ потвърждава, че върху твърдия камък („петър“) ще построи Църквата си и че портите адови няма да ѝ надделеят; нещо повече, Той дава на апостол Петър ключовете на Царството небесно и властта да „свързва и да развързва“, т.е. според греховете ни или вярата и добродетелите ни да се застъпва пред Бога за всеки, който с искрено вярващо сърце следва Христа!

Но и св. апостол Павел получава от Христа не по-малки благодатни дарове: той става учител и покръстител на народите, като по Божие съизволение написва повече от половината книги на Новия Завет и разкрива истинското значение на този „нов договор“ на Бога с човеците – договора на любовта и милосърдието!

Ето защо с право Църквата почита и двамата свети апостоли като равни първовърховни вестители на Божието Царство! Ето защо нека не престават молитвите ни към тях, защото те стоят най-близо до Божия престол и ни чуват и бързат да се застъпят за нас пред Христа, нашия Бог! Амин!

Първа Неделя след Петдесетница – Неделя на вси Светии

Първата Неделя след Петдесетница е Неделята на вси Светии.

Но кои са тези всички светии, които Църквата празнува днес? Това са всички онези, които със земния си живот са доказали, че са достойни за любовта Божия, всички, които изповядали открито пред човеците Бога и неотклонно Го следвали: това са пророците, предвъзвестили Христовото въчовечаване и идването Му на света; светите Христови апостоли - Неговите свидетели, които ни предали учението Му; мъчениците за вярата, осветили с кръвта си грешната земя; светите отци, светителите и учителите църковни, борили се срещу ересите и изяснили православното учение; това са и преподобните жени и мъже, които оставили имот и близки, отрекли се от земното и вещественото и безрезервно последвали Христа, достигайки ангелоподобен живот дори още тук на земята; светии са всички, които достойно и смирено носели кръста си, следвайки Спасителя на света!

„Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене; и който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене" – ни казва днешното евангелие (Матей 10:37-38). Нима Свещеното Писание не ни казва да почитаме баща си и майка си? Да, и това ни казва, но любовта към Бога превишава всяка друга любов, грижата за душата превишава всяка други грижа, надеждата за спасение и копнежът по вечния живот превишават всяка друга надежда и копнеж!

Ето защо по примера нa всички Божи угодници нека и ние първом да търсим Божието, а всичко останало ще ни се придаде според вярата и усърдието ни по Бога! Амин!

Няма по-велик рожден ден на света - Църквата Христова се роди днес!

Петдесетница – най-великият рожден ден на света! Любимо Божие чадо се роди – Църквата Христова! Още с раждането си Тя призова хората към единство и любов! Ето какво ни казва кондакът на днешния празник:

Когато Всевишния слезе и смеси езиците, раздели народите, а когато раздаваше огнените езици, към единство призова, затова и единогласно славим Всесветия Дух.

Разбира се, Петдесетница е денят на Светия Дух – Той е, Който животвори и чрез Който всяко едно нещо има живот в себе си! Църквата е отредила и втори специален ден на Светия Дух – понеделника след Петдесетница, тъй че вярващите още веднъж да чуят тропаря на празника, който ни посочва как светът бе уловен и предаден на Христос:

Благословен си, Христе, Боже наш, Който показа рибарите премъдри, като им изпрати Светия Дух и така чрез тях Ти, Човеколюбче, улови света! Затова слава отдаваме на Тебе!

Нека не преставаме да призоваваме към единство и любов и към по-пълно познание на Божията любов в Христа Иисуса! Амин!

Петдесетница

Възлюбени в Господа братя и сестри,

Чудото на Петдесетница вече повече от 2000 години осенява светата Църква с благодатта на Светия Дух. Възнасяйки се на Небесата, Възкръсналият от мъртвите Господ, Иисус Христос обещава на учениците си, че няма да ги остави сами, осиротели, но ще им изпрати Утешител - Духа на Истината, който ще е с нас през всички времена. (Йоан 14:15-31, Деяния 1:4-5) И ето, на петдесетия ден след Възкресението, Светият Дух слиза във вид на огнени езици над дванадесетте апостоли, събрали се в Йерусалим, и така им дарува Божията благодат, с която те започват внезапно да говорят на чужди езици, проповядвайки Божието слово, да изцеляват болни, да възкресяват мъртви, да опрощават грехове, и още безброй чудеса и тайнства, които се случват и до ден днешен в светата божия Църква. (Деяния 2:1-46) Това всъщност е и началото на съществуването на нашата Църква, и затова някои наричат Петдесетница, Рождения Ден на Църквата. Тази година радостта ни от светия празник свети в мрака на пандемията, на скръбни, смутни, размирни времена, но с нас е Духът Утешител, от когото и чрез когото Светата Църква съществува, Който дава живот на всяко живо същество, Който е навсякъде и всичко изпълва, и Който особено животвори и благотвори в Църквата, осъществявайки всяко свещено действо и тайнство в нея. В Неговата благодат се кръстихме, в Него се изповядваме, от Него приемаме светото Евхаристийно тайнство, причастие и опрощение.

Слизането на Светия Дух в деня на Петдесетница преживяваме особено сега, когато пандемията във Великобритания сякаш отслабва, и обществото постепенно се раздвижва от многомесечна парализа, но много хора имат, и тепърва ще имат нужда от утеха - хора изгубили роднини и близки, дом и семейство, поминък, бъдеще, надежда и вяра. Светият Дух - Утешител ни озарява с неговата благодатна надежда - животворяща светлина в този тъмен тунел, и наш християнски дълг е да се стараем, всеки според силите си, да носим тази светлина в света, защото сме Христови, защото сме причастници на Този, Който е светлината на света. В усърдна молитва и дела на добротворство и благотворителност, нека всички да се стараем да помагаме на хората около нас в трудностите, които заедно преживяваме, и които тепърва ни предстоят, защото “с нас е Бог”(Исаия 8:9).

Наближава време и молитвените домове в цяла Великобритания да отворят официално врати, но нека не забравяме в радостта си, че опасността не е преминала напълно, а може да продължи да ни дебне още дълго време, затова, придвижвайки се извън дома да продължим да спазваме стриктно изискванията на правителството за спазване на разстояние, честа дезинфекция на ръцете, носене на маски на определени места, въздържане (по възможност) от ползване на градски транспорт и т.н. Да не забравяме и, че ситуациите тук и в България са на този етап коренно различни, и да не бързаме да действаме по аналогия, излагайки на опасност хората в тази държава, където заразата все още е много разпространена и опасна, дори и ако считаме, че за самите нас опасността е по-малка по една или друга причина. Ако някои от нас възнамеряват да пътуват до България, да не забравяме нуждата от максимално чувство на лична отговорност и взимане на всички възможни предпазни мерки (независимо доколко са изисквани или следени), за да не станем причина за пренасяне на заразата там, където хората досега бяха пощадени, по Божията велика милост. Дългът ни като Християни във всяко едно отношение е особено висок, защото Господ ни призовава: „Вие сте солта на земята. Но ако солта се обезсоли, с какво ще се направи солена? Тя вече не става за нищо, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората.” (Матей‬ ‭5:13‬) 

Денят преди Петдесетница - Задушница, ни дава и особено благодатна възможност да се помолим за покойниците, Бог да ги прости, помилва и спаси в Своето Благословено Царство, където няма болка, скръб или въздишка, но живот безкраен.

Благодатта на нашия Господ Иисус Христос, любовта на Бог Отец, и причастието на Светия Дух да бъдат върху всички вас!

Ваш в Христа Възкръсналия молитствувател, отец Симеон

четец д-р Мартин

Живата вода

„Всеки, който пие от тая вода, пак ще ожаднее; а който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее: водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен!“ – се казва в днешното литургийно евангелие.

Пета Неделя след Пасха – на Самарянката – ни предлага евангелско четиво, в което е изразена не една, а няколко от най-твърдите догматични истини на християнството: за Божиите дарове, за старозаветното и новозаветното откровение, за поклонение на Отца (изповядване на вярата) с дух и истина, за Христос като Месия и като Спасител, за спасението на всеки, който повярва в Него! И за „живата вода“!

Сред тях днес истината за „живата вода“ изглежда особено актуална и необходима, защото понякога забравяме двата смисъла на „живата вода“ – тя е Самият Христос и тя е Неговото учение! С други думи, Самият Христос дава на вярващия „жива вода“, и Неговото учение също става „жива вода“ във всеки, който неотклонно го следва! По този начин следването на Христос и изпълняването на Неговото учение се разбира като едно неразкъсваемо цяло, което възражда човека и му обещава вечния живот.

И тъй, нека да не преставаме да слушаме (и да четем, да изследваме) и да изпълняваме Христовото учение и да не преставаме да носим кръста си, когато следваме Христос и се уповаваме само Нему и на никого другиго! Амин!

Преполовение

Възлюбени в Господа братя и сестри,

Христос Воскресе!

Изминаха половината от дните на великия Празник на Празниците, Христовата Пасха, победата на Живота над смъртта, на Христос Възкръсналия над врага на човешкото спасение. На днешния ден Преполовение отбелязваме тази пресечна точка, в която се намираме на равно отстояние от дните Пасха и Петдесетница. Отбелязваме този ден точно в средата на най-великия и светъл празничен период, в който предвкусваме вечността и светлостта на рая, надеждата за нашето спасение в общото Възкресение като най-велик Божи дар за всички нас. На този ден, Преполовение си спомняме и за предобраза му в старозаветния празник Суккот - Шатри, с ритуала на изливане на вода като пророчество за нетленния Източник на живата вода - Христос Възкръсналия, както сам той ни разкрива в Светото Евангелие. Това ни припомня и тропара на празника - “който е жаден, да дойде при Мен и да пие”, като молим Господа “ожаднялата ми душа напои с водата на благочестието, Източниче на живота”. Тази жажда за Христовата жива вода усещаме особено силно в този труден момент, когато пандемията ни затвори в изолация за толкова дълго време, като лиши мнозина от нас дори от възможността да се черкуваме редовно, да отдаваме благодарението си към Бога в светата Евхаристия. Не ни е отнета, обаче, възможността да Му принасяне своето благодарение в своята усърдна молитва и в грижата за ближните, за болните, гладните, бездомните, самотните, отчаяните, във всичко това можем да послужим на Бога в сегашното трудно за всички време. Дългът ни като Християни се изразява и в стриктното спазване на разпоредбите на държавата за ограничаване на вируса чрез спазване на хигиенните норми, миене и дезинфекция на ръце и повърхности, дистанциране на поне 2 метра от всички хора извън нашето домакинство, носене на маски в закрити помещения, избягване на събирания, и на градския транспорт освен при крайна необходимост или при отиване на работа. С всички тези мерки се грижим най-вече за онези братя и сестри, които са по-възрастни, по-уязвими, по-малко здрави от нас, и които може да не оцелеят сблъсъка с вируса, може би за разлика от нас самите. С всички възможни грижи за ближните ние изпълняваме и Христовата повеля “ако сте сторили това и на един от тези, най-малките, на Мене сте го сторили”.

Надеждата ни, обаче е, че тази изолация няма да продължава вечно, очакваме дните, в които ще можем отново да се съберем всички в светия Божи храм и да принесем своята благодарност към Бога в Светата Литургия, да се причастим със Светите Тайни, да се възрадваме и развеселим в общението с Христос и с нашите братя и сестри. С вълнение следим дискусиите относно предстоящото отваряне на храмовете във Великобритания, и още щом тази дата бъде уточнена от Правителството ще ви съобщим своевременно и за отварянето на нашия храм. В това време отец Симеон не престава да служи при закрити врати и да се моли за всички. Ако желаете, можете да изпратите на отец Симеон и имена за поменаване в молитвите и богослужбите, като SMS или по WhatsApp, или Viber.

Милостта на Възкръсналия от мъртвите Господ наш Иисус Христов, любовта на Бог Отец и причастието на Светия Дух да бъдат върху всички Вас!

Ваш в Христа Възкръсналия молитствувател, отец Симеон

четец д-р Мартин секретар по богослужебните въпроси

Гергьовден е!

Божиите угодници са неизчислимо множество, мъчениците за вярата също са безброй – само един Бог знае твърдата им вяра, твърда и силна, та чак до смърт! Всеки Христов мъченик по свой начин се е подвизавал и се е удостоил с венеца на безсмъртието! Но не са много мъчениците за вярата, които след множеството жестоки мъчения на езическите императори са извикали: "По-скоро ти ще се умориш да ме мъчиш, отколкото аз – да понасям мъченията."

Ето такъв е бил свети Георги Победоносец! Мъчителите му се уморили да го изтезават, а той оставал непреклонен във вярата си! И в днешно време християните страдат за вярата си – кой повече, кой по-малко – и във всяко наше страдание трябва да се обръщаме към онези, които ни карат да се откажем от Христа и да вървим по течението на светския живот, и да им кажем: „По-скоро вие ще се уморите да ни преследвате и всячески да ни притеснявате, отколкото да се откажем от вярата си и от Христа, нашия Бог!“

Ето защо по молитвите на великия Божи угодник свети Георги да просим у Бога милост, крепост на вярата и обещаните от Него блага за всички, които неотклонно Го следват! Амин!

Томина Неделя

„Ако не видя, няма да повярвам…“! Думите на апостол Тома отразяват нещо съществено в човека: опитът от света, в който той живее, опитът от онова, което човек вижда, чува и усеща. Така е било хиляди години, така е и днес. Но сред всички хора по земята има и народ, който вярва и без да е видял или чул или усетил – това е Божият народ, който вярва в истинския Бог и изпълнява наредбите Му, без да Го е видял. Ето това са християните – истинския Божи народ (защото и други вярващи наричат себе си народ Божи, но не са такива, защото вярват в неистински бог), който вярва в Христа и Го следва в живота си, без да е нужно да Го види или чуе или усети: вярата на сърцето е най-сигурното средство за познаване на Бога!

И тъй, без да сме видели или чули или усетили, ние всекидневно възкликваме към Христа с думите на откровението, които апостол Тома изрича: „Господ мой и Бог мой“! Това е нашият Господ, Който възкръсна от мъртвите и със смъртта си победи смъртта!

Христос Воскресе!

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

Христос Воскресе! - Воистину Воскресе!

„Ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали!“

Това е главното послание на днешния празник, често наричан "Второ възкресение": вярата в Христа, вярата, че Той възкръсна и със смъртта Си смъртта разруши! Наистина, блажени са вярващите, защото познават Христос и вярват във Възкресението!

Радваме се, че сред 15-те Високопреосвещени митрополи на БПЦ, тъкмо на нашия митрополит Антоний се падна голямата чест да отслужи светата литургия в митрополитския храм в София! Съществен момент от днешната служба е прочитане на евангелието на различни езици - признак за единството на Църквата! Откъсът е от Евангелието според ев. Йоан, глава 20, стихове 19-29:

А вечерта в тоя ден, първи на седмицата, когато вратата на къщата, дето се бяха събрали учениците Му, стояха заключени, поради страх от иудеите, дойде Иисус, застана посред и им казва: мир вам! И това като рече, показа им ръцете и нозете и ребрата Си. Учениците се зарадваха, като видяха Господа. А Иисус пак им рече: мир вам! Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам. И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат. А Тома, един от дванайсетте, наричан Близнак, не беше с тях, когато дохожда Иисус. Другите ученици му казваха: видяхме Господа. А той им рече: ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам. След осем дена учениците Му бяха пак вкъщи, и Тома с тях. Дойде Иисус, когато вратата бяха заключени, застана посред тях и рече: мир вам! После казва на Тома: дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ. Отговори Тома и Му рече: Господ мой и Бог мой! Иисус му казва: Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали!

Христос Воскресе! - Воистину Воскресе!