Курс 2015-2016

Православна енория "Св. Йоан Рилски Чудотворец"

гр. Лондон, Великобритания

Православен курс "Основи на християнството"

Учебна 2015 - 2016 г.

Година трета на Курса



Тематичен план

 Тема 1.
Смисъл на Свещеното Писание.

Тема 2.
Книги на Свещеното Писание.

Тема 3.
Старозаветното Петокнижие.

Тема 4.
Нов Завет.

Тема 5.
„Синоптичните“ евангелия.

Тема 6.
Евангелие според ев. Йоан.

Тема 7.
Книга „Деяния на светите апостоли“.

Тема 8.
Съборни новозаветни послания.

Тема 9.
Послания на ап. Павел. Послание до римляни.

Тема 10.
Послания до коринтяни (1-во и 2-ро).

Тема 11.
Послания до галатяни, ефесяни, филипяни и колосяни.

Тема 12.
Послания до солуняни (1-во и 2-ро) и до Тимотей (1-во и 2-ро).

Тема 13.
Послания до Тит и Филимон.

Тема 14.
Послание до евреите.

Тема 15.
Книга „Откровение“ на ев. Йоан Богослов.

Тема 16.
Новозаветни теми в книгите на Стария Завет.


Тема 1.
1. Свещеното Писание като Слово Божие.
2. Свещеното Писание като Откровение Божие.
3. Свещено Писание и Свещено Предание.
4. Единство и многообразие на Свещеното Писание.

Тема 2.
1. Православната библия.
2. Книгите в православната библия.
    Православна библия, Синодално издателство: названия на книгите и страници.
3. Брой на главите във всяка книга на библията.
4. Книги на Свещеното Писание в другите християнски общности.
    а) В римокатолицизма.
    б) В протестантизма и англиканската църква.
5. Разпределение на книгите на библията според съдържанието им.
6. Четене на Словото Божие.

Тема 3.
1. Петокнижието като свещена книга на юдаизма и християнството.
2. Характер на Петокнижието.
3. Главни теми на Петокнижието.
4. По-важни особености на Петокнижието.

Тема 4.
1. Смисъл на Новия завет
2. Евангелия и послания
3. Деяния на светите апостоли.
4. Откровение на ев. Йоан Богослов.

Тема 5.
1. „Синоптичният въпрос“.
2. Евангелие според ев. Матей: характер, кратко тълкувание, значение.
3. Евангелие според ев. Марк: характер, кратко тълкувание, значение.
4. Евангелие според ев. Лука: характер, кратко тълкувание, значение.

Тема 6.
1. Характер на евангелието.
2. Кратко съдържание на евангелието по теми.
3. Значение на евангелието.

Тема 7.
1. Особености на книгата.
2. Кратко съдържание на книга Деяния по теми.
3. Значение на книга Деяния.

Тема 8.
1. Послание на ап. Яков: характер, кратко съдържание по теми, значение.
2. Послания на ап. Петър: характер, кратко съдържание по теми, значение.
3. Послания на ев. Йоан: характер, кратко съдържание по теми, значение.
4. Послание на ап. Юда: характер, кратко съдържание по теми, значение.

Тема 9.
1. Кратък преглед на посланията на ап. Повел.
2. Характер на посланието до римляни.
3. Кратко съдържание на посланието по теми.
4. Значение на посланието.

Тема 10.
1. Характер на посланията.
2. Кратко съдържание на посланията по теми.
3. Значение на посланията.

Тема 11.
1. Характер на посланията.
2. Кратко съдържание на посланията по теми.
3. Значение на посланията.

Тема 12.
1. Характер на посланията.
2. Кратко съдържание на посланията по теми.
3. Значение на посланията.

Тема 13.
1. Характер на посланията.
2. Кратко съдържание на посланията по теми.
3. Значение на посланията.

Тема 14.
1. Характер на посланието.
2. Кратко съдържание на посланието по теми.
3. Значение на посланието.

Тема 15.
1. Характер на книга Откровение.
2. Кратко съдържание на книга Откровение по теми.
3. Смисъл на книга Откровение.

Тема 16.
1. Новият завет като продължение и утвърждаване на Откровението, открито в Стария Завет
2. Теми от Новия завет и новозаветни истини, потвърдени в старозаветните книги.
3. Цитати на Христовите думи от евангелията в старозаветните книги.

Тема 6. Евангелие според ев. Йоан


1. Кратък преглед на евангелието.

    Автор на Евангелието е ап. Йоан, син на рибаря Зеведей и брат на Яков (Мат. 4:21). Той е „ученикът, когото Иисус обичаше" (20:2; 21:7,20). Написано е последно, в края на I в., когато останалите три Евангелия вече са били познати. Приема се, че Евангелието е написано в град Ефес, където апостолът е прекарал десетилетия от живота си. То се отличава от другите Евангелия: в него липсват много от събитията, включени в останалите. Тук нищо не се казва за раждането на Иисус Христос, за Неговото кръщение и за Неговите изкушения, не се говори за Тайната вечеря, за Гетсиманската градина и за възнесението Му. В него няма нито една притча на Иисус Христос, които са много ценна част от останалите три Евангелия.
    По подбора на сведенията това Евангелие се различава от по-ранните три (синоптични) Евангелия. Своята цел ап. Йоан посочва ясно в 20:31: „за да повярвате, че Иисус е Христос, Божият Син, и като вярвате да имате живот в Неговото име". Цялото съдържание на Евангелието съответства на това намерение, изказано от автора.
    Книгата може да се раздели на следните основни части: 1. Въведение, от което читателите разбират, че думите и делата на Иисус Христос са думи и дела на Бога (1:1-18). 2. „Книга на знаменията", в която са описани седем чудеса, свидетелстващи, че славата на Отца действа у Сина (1:19 - 12:50). 3. Прощални наставления, с които Иисус Христос иска да подготви Своите последователи за наближаващата Му смърт и за предстоящото им служение (13:1 - 17:26). 4. Страдание, смърт и възкресение на Иисус Христос (18:1 - 20:31). 5. Епилог, съдържащ Божия
план, предвиден за Неговите ученици (21:1-25).
    Най-пълно са описани последните часове на Иисус Христос с учениците (гл. 13-17). Тук са последната вечеря (гл. 13) и прощалната беседа с тях (гл. 14-16), както и разговорът с Бог Отец за тях, известен като първосвещеническата Му молитва (гл. 17). С всичко това се цели да убеди учениците и останалите,„които чрез тяхното слово" ще повярват в Иисус Христос (17:20), т.е. цялата Църква, че и след смъртта Си възнеслият се на небето Божий Син ще се грижи за тях чрез обещания Утешител - Светия Дух. Евангелието от Йоан подчертава божествеността на Иисус Христос, говори с най-възвишени слова за Господа, в които разкрива Неговото Божествено достойнство.

2. Съдържание на евангелието по теми.

Глава 1
1-5 Предвечното Слово
6-8 Йоан - предтеча на Спасителя
9-18 Словото се въплътява
19-28 Свидетелство на Йоан Кръстител за Месия (Мт. 3:1-12; Мк. 1:1-8; Ак. 3:1-18)
29-34 Свидетелство на Йоан Предтеча при кръщаването на Иисус Христос (Мт. 3:13-17; Мк. 1:9-11; Ак. 3:21-22)
35-51 Първите апостоли (Мт. 4:18-22; Мк. 1:16-20)

Глава 2
1-12 Чудото на сватбата в Кана Галилейска
13-22 Очистване на храма (Мт. 21:12-13; Мк. 11:15-17; Ак. 19:45-46)
23-25 Иисус Христос е Сърцеведецът

Глава 3
1-21 Беседата с Никодим
22-30 Последно свидетелство на Кръстителя за Иисус Христос
31-36 Свидетелство за Идващия от небесата

Глава 4
1-42 Беседата на Иисус Христос със самарянката (включително 31-38: Един сее, а друг жъне)
43-54 Иисус Христос изцелява сина на царски служител (Мт. 8:5-13; Лк. 7:1-10)

Глава 5
1-18 Изцеляване във Витезда ("дом на милосърдие")
19-29 Божествената власт на Сина и Неговите дела
30-47 Свидетелства за Иисус Христос и Неговите дела

Глава 6
1-15 Чудото с нахранването на пет хиляди души (Мт. 14:13-21; Мк. 6:30-44; Лк. 9:10-17)
16-21 Иисус Христос ходи по вода (Мт. 14:22-33; Мк. 6:45-52)
22-66 Иисус Христос - хлябът на живота
67-71 Изповедта на апостол Петър

Глава 7
1-9 Иисус Христос и Неговите братя
10-31 Иисус Христос на празника Шатри в Йерусалим
32-36 Иисус възвестява Своето връщане при Отец
37-39 Иисус Христос - Извор на жива вода
40-44 Разделение сред народа относно Иисус Христос
45-53 Неверие в синедриона

Глава 8
1-11 Иисус Христос прощава на прелюбодейката
12-20 Иисус Христос е светлината на света
21-30 „Където Аз отивам, вие не можете да дойдете"
31-47 „Истината ви прави свободни"
48-59 Иисус Христос и Авраам

Глава 9
1-41 Изцеляване на човека, сляп по рождение

Глава 10
1-21 Иисус Христос - Добрият пастир
22-42 Иисус - Божий Син

Глава 11
1-44 Възкресяването на Лазар
45-57 Заговор за убийството на Иисус Христос (Мт. 26:1-5; Мк. 14:1-2; Лк. 22:1-2)

Глава 12
1-11 Помазване на Иисус Христос във Витания (Мт. 26:6-13; Мк. 14:3-9)
12-19 Влизане на Иисус Христос в Йерусалим (Мт. 21:1-11; Мк. 11:1-11; Лк. 19:28-44)
20-26 Елините искат да видят Иисус Христос
27-36 Иисус Христос говори за Своята смърт
37-43 Неверието на юдеите
44-50 Осъждане поради неверие

Глава 13
1-20 Тайната вечеря (Мт. 26:17-30; Мк. 14:12-26; Ак. 22:7-23)
21-30 Иисус предсказва, че ще бъде предаден (Мт. 26:20-25; Мк. 14:17-21; Лк. 22:21-23)
31-38 Прощална беседа на Иисус Христос с учениците Му
31-35 Нова заповаде за любовта
36-38 Иисус предсказва отричането на Петър (Мт. 26:31-35; Мк. 14:27-31; Лк. 22:31-34)

Глава 14
1-14 Иисус Христос - пътят, истината и животът
15-31 Обещание за изпращане на Светия Дух

Глава 15
1-8 Иисус Христос - истинската лоза
9-17 Съвършената любов
18-27 Омразата на света към Христовите последователи

Глава 16
1-4 Продължение на "Омразата на света към Христовите последователи"
5-15 Делото на Светия Дух
16-24 Скръбта ще се обърне в радост
25-33 Иисус Христос победи света

Глава 17
1-26 Първосвещеническата молитва на Иисус Христос

Глава 18
1-11 Залавяне на Иисус Христос (Мт. 26:47-56; Мк. 14:43-50; Лк. 22:47-53)
12-27 Съдът пред първосвещениците. Отричане на апостол Петър (Мт. 26:57-75; Мк. 14:53-72; Лк. 22:54-62)
28-40 Иисус Христос на съд пред Пилат (Мт. 27:1-26; Мк. 15:1-15; Лк. 23:1-25)

Глава 19
1-15 Продължение на "Иисус Христос на съд пред Пилат"
16-42 Разпъване, смърт и погребение на Иисус Христос (Мт. 27:32-61; Мк. 15:21-47; Ак. 23:32-56)

Глава 20
1-10 Възкресението на Иисус Христос (Мт. 28:1-10; Мк. 16:1-8; Лк. 24:1-12)
11-18 Явяване на възкръсналия Иисус на Мария Магдалина (Мт. 28:9-10; Мк. 16:9-11)
19-23 Иисус Христос се явява на апостолите в Йерусалим (Мт. 28:16-20; Мк. 16:14-18; Лк. 24:36-49)
24-29 Иисус Христос и Тома
30-31 Целта на това Евангелие

Глава 21
1-14 Явяване на възкръсналия Иисус Христос при Тивериадското езеро
15-23 Иисус Христос и апостол Петър
24-25 Истинността на това Евангелие.

3. Значение на евангелието.


Тема 7.

Книга „Деяния на светите апостоли“

    1. Особености на книгата.


    Книгата Деяния на апостолите заема особено място в Новия Завет. Тя създава необходимия исторически фон за повечето послания на ап. Павел и представя логически последователно описание на апостолската дейност на Павел. Автор е Лука, с чието име е свързано и третото Евангелие, наречено тук „първата книга" (1:1). Книгата е написана след първия престой на ап. Павел в затвора в Рим (около 64 г.). Не може да се установи с точност кои са източниците на Лука за книгата му. Смята се, че той е бил помощник последователно на апостолите Петър и Павел, от които е получил много сведения.
    Книгата започва тази ранна история на Църквата с кратко описание на Христовото възнесение, попълване на числото на дванадесетте апостоли с избора на Матия (гл. 1) и веднага предава основополагащото събитие за учредяването на Църквата - слизането на светия Дух над апостолите на празника Петдесетница. Светият Дух ръководи живота на Църквата и направлява пътя на апостолите. След това авторът описва дейността на апостолите, но не толкова с цел историческо повествование за първите десетилетия от живота на Църквата, колкото да представи мисионерската работа на апостолите като изпълнение на Христовото изискване„да бъдат проповядвани в Негово име покаяние и опрощаване на греховете сред всички народи, като се започне от Йерусалим. Вие сте свидетели на това" (Лк. 24:47-48). Те трябва да са Негови свидетели „в Йерусалим, и в цяла Юдея, и в Самария, и чак до края на земята" (1:8), както им заръчва Иисус Христос преди възнесението Си.
    Описано е разрастването на църквата в Йерусалим (1:4 - 8:3), Юдея и Самария (8:4 - 12:25), както и основаването на първите църкви сред езическите народи в Сирия, Кипър, Мала Азия, Гърция, Рим (13:1 - 28:31). Описан е първият събор в историята на Църквата - Апостолският събор (гл. 15), където апостолите Петър и Павел заедно с Варнава споделят първия си опит да проповядват сред неюдеи, свидетелствайки за приемането им в християнството чрез благодатта на Светия Дух. Това е повратен момент в развитието на Църквата, която отваря широко врати за всички народи.
    Основната идея в книгата е, че е времето на Църквата, т.е. времето на Светия Дух, което прекратява епохата на Стария Завет и продължава присъствието на Иисус Христос в настоящето. Спасението, дарено от Иисус Христос, се предлага още веднъж на юдеите, но вече и на езичниците. С пристигането на ап. Павел в Рим става съвсем ясно, че сърцето на юдеите окончателно е „закоравяло" за благовестието и затова „Божието спасение е изпратено на езичниците. И те ще чуят!" (28:28). Така се показва бъдещето на Църквата - разпространението й и сред езическите народи.

    2. Съдържание на книга Деяния по теми.


Глава 1.
1-5 Обещание за изпращане на Светия Дух
6-11 Възнесение на Иисус Христос
12-26 Избиране на Матия за апостол

Глава 2.
1-13 Светият Дух слиза върху апостолите
14-41 Проповед на апостол Петър
42-47 Животът в първата християнска община

Глава 3.
1-10 Излекуване на един куц човек
11-26 Проповед на апостол Петър в храма

Глава 4.
1-22 Апостолите Петър и Йоан пред синедриона
23-31 Молитва за Божия подкрепа
32-37 Обща собственост на благата у първите християни

Глава 5.
1-11 Анания и Сапфира
12-16 Други чудеса на апостолите
17-33 Апостолите пред синедриона
34-42 Съветът на Гамалиил

Глава 6.
1-7 Избиране на седем дякони
8-15 Архидякон Стефан на съд пред синедриона

Глава 7.
1-53 Защитна реч на Стефан
54-60 Убиване на Стефан с камъни

Глава 8.
1-4 Преследване на църквата в Йерусалим
4-8 Дякон Филип в Самария
9-25 Симон Магьосникът
26-40 Филип и етиопецът

Глава 9.
1-18 Обръщане на Савел към вярата в Иисус Христос
19-25 Проповед на Савел в Дамаск
26-31 Савел в Йерусалим
32-35 Излекуване на Еней
36-43 Възкресяване на Тавита

Глава 10.
1-33 Апостол Петър и стотникът Корнилий
34-43 Проповед на апостол Петър в дома на Корнилий
44-48 Езичници приемат Светия Дух

Глава 11.
1-18 Апостол Петър говори пред църквата в Йерусалим
19-30 Църквата в Антиохия

Глава 12.
1-5 Убийство на ап. Яков и залавянето на ап. Петър
6-19 Освобождаване на апостол Петър
20-25 Смърт на Ирод Агрипа Първи

Глава 13.
Първо пътешествие на апостол Павел
1-3 Изпращане на апостолите Савел и Варнава
4-12 Апостолите Савел и Варнава в Кипър
13-52 Проповед в Антиохия Писидийска

Глава 14.
1-7 Апостол Павел и Варнава в Икония
8-20 Апостолите в Листра
21-28 Завръщане в Антиохия Сирийска

Глава 15.
1-5 Спор в Антиохия
6-21 Апостолски събор в Йерусалим
22-35 Решенията на събора
36-41 Начало на второто пътешествие

Глава 16.
1-5 Апостол Павел взима Тимотей за спътник
6-10 Апостол Павел отива в Европа
11-15 Проповед във Филипи
16-40 Апостолите Павел и Сила в затвора

Глава 17.
1-9 Апостолите в Солун
10-15 Апостолите в Бер
16-33 Апостол Павел в Атина

Глава 18.
1-17 Апостол Павел в Коринт
18-23 Завръщането в Антиохия.
          Начало на третото пътешествие
24-28 Аполос в Ефес

Глава 19.
1-10 Апостол Павел в Ефес
11-20 Синовете на Скева
21-40 Размирици в Ефес

Глава 20.
1-6 Апостол Павел в Македония и Елада
7-12 Възкресяване на Евтих
13-16 Пътуване към Милет
17-38 Реч на апостол Павел пред презвитерите в Ефес

Глава 21.
1-16 Пътуване към Йерусалим
17-26 Апостол Павел при Яков
27-40 Залавяне на апостол Павел

Глава 22.
1-21 Защитно слово на апостол Павел
22-29 Разговор с римски военачалник
30 Апостол Павел пред синедриона

Глава 23.
1-11 Апостол Павел пред синедриона (продължение)
12-22 Заговор срещу апостол Павел
23-35 Отвеждане на апостол Павел в Кесария

Глава 24.
1-9 Обвинения срещу апостол Павел
10-23 Апостол Павел се защитава пред управителя Феликс
24-27 Апостол Павел пред Феликс и Друзила

Глава 25.
1-12 Апостол Павел пред управителя Фест
13-27 Апостол Павел пред цар Агрипа и Вереника

Глава 26.
1-32 Защита на апостол Павел пред цар Агрипа

Глава 27.
1-12 Пътуване за Рим
13-38 Морска буря
39-44 Корабокрушение

Глава 28.
1-10 На остров Малта
11-16 От Малта до Рим
17-31 Апостол Павел проповядва в Рим

3. Значение на книга Деяния.

Тема 8.

Съборни новозаветни послания



1. Послание на ап. Яков: характер, кратко съдържание по теми, значение.

    а) Характер на посланието.
    В началото на посланието като автор е посочен,,Яков, слуга на Бога и на Господ Иисус Христос" (1:1). Тъй като той не се определя като апостол, явно това не е ап. Яков Зеведеев, брат на евангелист Йоан, нито другият ап. Яков, син на Алфей (Мт. 10:3; Деян. 1:13). Вероятно авторът е Яков,„брат Господен" (Мт. 13:55), наричан още „малкият Яков" (Мк. 15:40), станал по-късно ръководител на църквата в Йерусалим (Деян. 1:14; 15:13). Приема се, че посланието е написано в Йерусалим през 50-те години на I в., тъй като Яков е загинал мъченически през 62 г. Посланието е адресирано до „дванадесетте племена, разпръснати по света" (1:1). Под тези думи могат да се разбират юдео- християнските църкви в Палестина и други страни. В преносен смисъл обаче това може да бъде определение и за цялото християнство, за новия „Божий Израил" (Гал. 6:16), разпространил се по целия свят.
    Основната мисъл на посланието е темата за отношението между вярата и делата (2:20). Целта на посланието е да призове първите вярващи към активен духовен живот и святост. То засяга в по-голяма степен практическата страна на християнския живот и в по-малка християнското учение. Посланието няма цялостен систематичен строеж. То съдържа основно наставления как трябва да се проявяват християнската вяра и християнската любов в различни житейски ситуации.
    Изящно по форма, посланието дълбоко впечатлява със своето съдържание. Стилът е енергичен и жив, мислите се предават с ясни, добре обмислени думи. Изреченията са прости, разбираеми и кратки, с много метафори, риторични въпроси и поетични сравнения.


    б) Кратко съдържание на посланието по теми.
    Глава 1.
1 Поздрав
2-8 Вяра и мъдрост
9-11 Истинско и мнимо величие
12-18 Причина за изкушението
19-27 Слушатели и последователи на учението
    Глава 2.
1-13 Предупреждение срещу пристрастието
14-26 Вяра и дела
    Глава 3.
1-18 Силата на езика
    Глава 4.
1-10 Предупреждение срещу раздорите
11-12 Истинският Съдия
13-17 Против самохвалството
    Глава 5.
1-6 Предупреждение към богатите
7-12 Съвети за търпение
13-20 Усърдната молитва и изцелението.

    в) Значение на посланието.
 

2. Послания на ап. Петър: характер, кратко съдържание по теми, значение.
1-во послание

    а) Характер на посланието.
    Автор на това послание е ап. Петър (1:1). Смята се, че посланието е написано в Рим преди мъченическата му смърт през 67 г., по времето на император Нерон.
    Посланието е адресирано до християните, пръснати по малоазийските области, чиято вяра била подложена на сериозни изпитания в период, когато ап. Павел със своите сътрудници, като основава редица християнски църкви в Гърция и Мала Азия, напуска Ефес. Църквите в тези провинции са били съставени както от евреи, така и от езичници, приели вярата. В посланието има много цитати от Стария Завет. Затова няма съмнение, че ап. Петър се обръща и към евреите, и към езичниците, стараейки се да подкрепи духа на малоазийските църкви.
    Целта на посланието е да вдъхне у християните сили да понасят гоненията, така че истинската благодат на Иисус Христос да бъде видима в тях (5:12). По време на преследвания се засилва съзнанието у избраните, че са чужди на този свят. От позициите на своя личен опит в духовния живот, както и поради предназначението на посланието, ап. Петър най-вече поучава читателите в християнска надежда на Бога и Господ Иисус Христос и спасение в Него. Както ап. Яков е проповедник на правдата, а ев. Йоан на Христовата любов, така и ап. Петър е преди всичко апостол на християнската надежда. Той напомня на читателите си да бъдат верни на своето християнско призвание, което повелява да споделят страданията на Иисус Христос, за да участват и в славата Му (4:13).

    б) Кратко съдържание на посланието по теми.
    Глава 1.
1-2 Поздрав и благослов
3-12Живата надежда
13-25 Животът на вярващия
    Глава 2.
1-10 Божият дом и Божият народ
11-17 Задълженията към властниците
18-25 Примерът на Христовото страдание
    Глава 3.
1-7 Наставления към съпруги и съпрузи
8-22 Страданието заради правда
   Глава 4.
1-11 Обновеният живот
12-19 Блажени в страданията
    Глава 5.
1-11 Пастирът и стадото
12-14 Заключителни поздрави.

    в) Значение на посланието.

2-ро послание

    а) Характер на посланието.
    Това послание е отправено до същите читатели, които са получили и първото послание (3:1). Те очевидно познават и посланията на ап. Павел (3:15-16). Във втора глава се срещат заимствани текстове от Послание на Юда, което явно вече е било написано. Посланието като цяло е съставено във формата на писмо, но накрая вместо обичайния завършек за едно писмо, има възхвала на Иисус Христос (3:18). Приема се, че е написано скоро след първото послание, вероятно пак в Рим.    Докато целта на първото послание е да утвърди вярата и търпението на християните, за да понесат страшните мъки и гоненията отвън, то второто послание има за цел да ги предпази от опасностите, породили се вътре в църквите - от лъжливи учители. То може да се възприеме като пламенен завет на апостола към християните. Посланието започва с приветствие и благослов (1:1-2) и продължава с описание на признаците за духовна зрялост на християнина, в основата на която е вярата, а на върха - любовта (1:3-11), напомняне, че духовната храна на християнина е Божието слово (1:12-21), предупреждение относно лъжеучителите и разобличаване на лъжливите им порочни действия (гл. 2). Накрая ап. Петър утешава и ободрява християните, убеждавайки ги в скорошното идване на Иисус Христос на земята (3:1 -1 б). В заключението ап. Петър отново с любов предупреждава всички да живеят със спасителната вяра и да растат в благодат и познаване на Господа и Спасителя Иисус Христос, защото Негова е славата и сега, и във вечния ден (3:18).


    б) Кратко съдържание на посланието по теми.
    Глава 1.
1-2 Поздрав и благослов
3-15 Вярата и нейните плодове
16-21 Свидетелството на пророците и апостолите
    Глава 2.
1-22 Опасност от лъжеучители
    Глава 3.
1-13 Обещание за идването на Господа
14-16 Призив към търпение
17-18 Заключителни наставления.

    в) Значение на посланието.
 

3. Послания на ев. Йоан: характер, кратко съдържание по теми, значение.

1-во послание

    а) Характер на посланието.
    С името на любимия Христов ученик, евангелист Йоан, са запазени три послания. Първото послание е написано в края на I в. в Ефес, вероятно скоро след Евангелието от Йоан.
    Целта на посланието е да посочи на вярващите в различни християнски църкви опасността от заблуждаващи ги „лъжепророци" (2:26; 4:1) и да ги насърчи да пазят заповедта, дадена им отначало (2:7). Наставленията на апостола са в две основни насоки: вяра в Иисус Христос и братска любов между християните.
    Основната тема на посланието са общението с Бог Отец и Неговия Син Иисус Христос (1:3) и любовта като знак за общението ни с Бога. Бог от любов е изпратил Своя Син в света. Затова и християните са длъжни да обичат братята си, т. е. другите хора. И ако любовта към Бога не е свързана с любовта към ближния, тя не е истинска.
    Съдържанието на посланието много трудно може да се раздели на отделни части и това ще бъде условно: увод (1:1-4); общение с Бога чрез живот в светлината, т.е. чрез спазване на заповедите (1:5 - 2:17); защита от „антихристи" и придържане към истинското изповядване на Иисус Христос (2:18-27); изпълняване на заповедта за действена братска любов, за да бъдем синове на Бога (2:28 - 3:24); различаване на духовете и осъществяване на вярата в дела (4:1-21); истинската вяра като победа над лошото в света и път към вечен живот (5:1-12); заключение: несъвместимост между грях и вечен живот (5:13-21).
    Самият Бог е любов и отношенията, изпълнени с любов, отразяват Божието присъствие в отношенията между вярващите. С тези свои мисли Първото послание на ап. Йоан е важно свидетелство за вярата в Иисус Христос като въплътен Божий Син и наставление за основите на християнския живот: братска любов и преодоляване на греха.


    б) Кратко съдържание на посланието по теми.
    Глава 1.
1-4 Общение с въплътеното вечно Слово
5-7 Общение с Бога като светлина
8-10 Първа предпоставка: скъсване с греха.
    Глава 2.
1-2 Първа предпоставка: скъсване с греха (продължение)
3-11 Втора предпоставка: спазване на заповедите
12-17 Отново за първата предпоставка: скъсване с греха
18-29 Трета предпоставка: предпазване от антихристи
    Глава 3.
1-2 Да живеем като Божии деца
3-10 Първа предпоставка: скъсване с греха
11-24 Втора предпоставка: спазване на заповедите, най-вече за любовта
    Глава 4.
1-6 Трета предпоставка: предпазване от антихристи
7-21 Извор на любовта
    Глава 5.
1-5 Вярата - победа над света
6-12 Божието свидетелство за Сина
13-21 Вярата и вечният живот.

    в) Значение на посланието.

2-ро послание

    а) Характер на посланието.
    Това послание е най-кратката книга в Новия Завет. Сходно по идеи, стил и изразни средства с Първо и Трето послание на ап. Йоан, то има характер на писмо. Авторът се определя като презвитер,„старей" (1:1), което подчертава неговия авторитет сред вярващите. Приема се, че автор е ап. Йоан, място на написването - Ефес, а за време - краят на I в.
    Получатели на посланието са„избраната госпожа и нейните деца" (ст. 1). В писмото не се посочват конкретни имена. Има предположения, че е използван литературен похват и„избраната госпожа" се отнася до конкретна църква, например в Ефес, а „децата й" са членовете на тази църква. В кратка форма се засягат същите теми като в Първо послание на ап. Йоан. След обичайния поздрав (ст. 1 -3) авторът първо съветва читателите си да водят живот, който съответства на заповедта за любовта (ст. 4-6), после ги предупреждава да се пазят от лъжеучители и да нямат никакво общение с тях (ст. 7-11). Накрая съобщава за скорошно свое посещение и завършва с поздрави (ст. 12-13).


    б) Кратко съдържание на посланието по теми.
1-3 Поздрав
4-6 Истината и любовта
7-11 Духът на антихриста
12-13 Заключителен поздрав.

    в) Значение на посланието.

3-то послание

    а) Характер на посланието.
    Третото послание на ап. Йоан е написано също от „старея" както Йоан нарича себе си. По съдържание то е повече лично писмо до неизвестния Гай (ст. 1), който вероятно е бил виден и усърден християнин в някоя църква, различна от общността на старея. Авторът го хвали за неговата вярност и насърчава да се грижи за пътуващите проповедници (ст. 2-8), укорява Диотреф, „който обича да първенствува", че пречи на дейността на автора и„не приема братята" (ст. 9-10), а накрая препоръчва като добър християнин Димитрий (ст. 11 -12). Краят на писмото (ст. 13-15) е сходен с този на Второ послание на ап. Йоан. Посланието е написано в Ефес в края на I в.
    Съдържанието на писмото дава сведения за състоянието на църквите по това време. Още няма установена църковна организация, а по-скоро отделни общности със свое самостоятелно ръководство и пътуващи проповедници. Наред с това изпъква авторитетът на един уважаван апостол или старей.


    б) Кратко съдържание на посланието по теми.
1-2- Поздрав
3-8 Гай – образец за вяра и любов
9-10 Порицание за Диотреф
11-12 Похвала за Димитрий
13-15 Заключителни поздрави.

    в) Значение на посланието.
 

4. Послание на ап. Юда: характер, кратко съдържание по теми, значение.

    а) Характер на посланието.
    Авторът се представя като „Юда, слуга на Иисус Христос, брат на Яков" (ст. 1), т.е. брат на автора на първото от съборните послания - Яков,,,брат Господен" (Мт. 13:55). Юда не е в числото на 12-те апостоли (ст. 17). Той не се изтъква като брат на Господ, а скромно допълва само, че е „брат на Яков", който от своя страна бил добре известен на читателите като авторитетен ръководител на Йерусалимската църква. Евангелията споменават Юда заедно с Яков сред братята на Господ (Мт. 13:55 и Мк. 6:3). Посланието вероятно е написано преди Второ послание на ап. Петър (т.е. преди 66 г.), където във втора глава има заимствани текстове от него.
    Целта на посланието е да предпази вярващите от лъжеучители, които заплашват вярата и разделят църквата. Лъжеучителите са обвинени в неверие, похотлив живот, отричане от Христос и хулене на ангелите (ст. 3-4,8-16,19). В цялото послание се подчертава основната мисъл:„Пазете се от вероотстъпници".
    В първата част на посланието авторът заплашва лъжеучителите с Божия съд (ст. 3-16), като ги предупреждава с примери от Стария Завет. Втората част е насочена към верните християни (ст. 17-23), които трябва здраво да се борят за вярата,„веднъж завинаги предадена на светиите", с молитва, любов и надежда, като подпомагат застрашените. Посланието завършва с най-пламенния благослов и славословие към Бога и нашия Спасител Иисус Христос (ст. 24-25).


    б) Кратко съдържание на посланието по теми.
1-2 Поздравления
3-16 Божият съд над лъжеучителите
17-23 Наставление за единство във вярата
24-25 Благослов.

    в) Значение на посланието.


Тема 9.
Послания на ап. Павел. Послание до римляни.

    1. Кратък преглед на посланията на ап. Повел.

    В Новия Завет са включени четиринадесет послания на ап. Павел, отправени до седемте църкви в Рим, Коринт, Галатия, Ефес, Филипи, Колоса и Солун, както и до три отделни лица:Тимотей,Тит и Филимон. Подреждането им в Новия Завет не съвпада с хронологичната им поява, а по-скоро е според авторитета на църквата и служебното положение на лицата, за които е предназначено всяко отделно послание.

    2. Характер на посланието до римляни.

    Послание до римляните ап. Павел пише през 58 г., преди да посети Рим. Това е първото писмено свидетелство за съществуването на християнска общност там. Ап. Павел пише, че е чул за вярата на римляните и споделя с тях желанието си да отиде в Рим,„за да принесе дейността ми плод и сред вас" (1:13). След дългогодишна дейност в източната част на империята апостолът искал да посее семената на Христовата вяра и в западната й част. Имал желание да постави началото на мисионерската работа и в Испания, за което очаквал помощ от римската църква (15:14-24). Посланието е написано в град Коринт, Гърция, по време на третото благовестническо пътуване на ап. Павел малко преди той да отпътува със събраните помощи при християните в Йерусалим (15:24-32; Деян. 20:3). Преди да предприеме това пътуване в 56-58 г., той прекарва три месеца в Коринт, център на неговата проповедническа работа в Гърция (Деян. 20:2).
    Основната тема на посланието е заявена в 1:16-17:„Оправдание чрез вяра в Божията правда". Божията правда е изявена чрез благовестието на Иисус Христос. Съдържанието на посланието може да се обобщи като подробно изяснение на същността на Христовото благовестие. Можем да го разделим на три основни части: 1. Апостолът развива учението за оправданието на съгрешилите (1:18- 8:39), като най-напред говори за Божия гняв, породен от греховете на хората (1:18- 3:20). Оттук произтичат главните изводи за оправдаващите действия на Бога и за вярата на човека (3:21 - 5:11). Тези мисли са развити по-нататък в откъса за новия живот и надеждата на християните (5:12 - 8:39). 2. Авторът се спира задълбочено на въпроса за оправдаването на Израил (9:1 - 11:36). От това може да се заключи, че в римската църковна общност е имало много евреи. Апостолът не изоставя и въпроса за спасението на езичниците, тъй като общността вероятно е била смесена. 3. Третата част (12:1 - 16:27) говори за практическото приложение на Божието оправдание в живота на християните. Последната 16-та глава съдържа множество поздрави от апостола и негови сътрудници до римски християни, което потвърждава братските връзки между църквите.
    Послание до римляни е обобщение на проповедта и богословието на ап. Павел и затова често го наричат „заветът на ап. Павел".

    3. Кратко съдържание на посланието по теми.

    Глава 1.
1-7 Поздрав и благослов
8-15 Апостолът желае да посети Рим
16-17 Силата на благовестието
18-32 Греховността на езичниците
    Глава 2.
1-16 Божият съд за езичници и юдеи
17-29 Юдеите и законът
    Глава 3.
1-8 Юдеите и законът (продължение)
9-20 Пред Бога всички са грешни
21-31 Оправдаване чрез вяра в Иисус Христос
    Глава 4.
1-12 Примерът на Авраам
13-25 Вярата в Божието обещание
    Глава 5.
1-11 Мирът с Бога - основа за надеждата
12-21 Адам и Иисус Христос
    Глава 6.
1-14 Мъртви за греха, живи за Христос
15-23 Истинската свобода
    Глава 7.
1-6 Вярващият в Иисус Христос - свободен от закона
7-25 Човекът под властта на греха
    Глава 8.
1-17 Новият живот
18-30 Надеждата за спасение
31-39 Силата на Божията любов
    Глава 9.
1-18 Божият избор остава
19-29 Божият гняв и милосърдие
30-33 Израил и благовестието
    Глава 10.
1-4 Иисус Христос - завършек на закона
5-21 Спасението е за всички
    Глава 11.
1-10 Остатъкът от богоизбрания народ
11-24 Спасението на езичниците
25-36 Спасението на целия Израил
    Глава 12.
1-8 Живот в служение на Бога
9-21 Правила за християнски живот
    Глава 13.
1-7 Задължения към властта
8-10 Любовта е изпълнение на Божия закон
11-14 Живот в светлина
    Глава 14.
1-12 Да не съдим другите
13-23 Да не съблазняваме братята си
    Глава 15.
1-13 Примерът на Иисус Христос
14-21 Апостол Павел за дейността си като проповедник
22-33 Намерения на апостола за бъдещо благовестие
    Глава 16.
1-16 Поздрави
17-24 Последни напътствия
25-27 Заключително славословие.

4. Значение на посланието.


Тема 10.
Послания до коринтяни (1-во и 2-ро).

1-по послание

    а) Характер на посланието.

    Авторът на посланието е ап. Павел (1:1). Посланието е адресирано до християнската общност в Коринт, голям пристанищен град по онова време. Християнската общност там била основана от ап. Павел по време на второто му пътуване през 50-51 г. (Деян. 18:1-18). След заминаването си апостолът останал в постоянна връзка с тази църква, до която по-късно пише своите послания, две от които са достигнали до нас.
    Първото послание е написано в Ефес около 53-54 г. по повод конкретни проблеми в живота на младата църква. За тях апостолът научил от близките на Хлоя (1:11), от писмата, които получавал от християните в Коринт, а по-късно от официалната делегация на коринтската църква, пристигнала при ап. Павел (7:1; 16:17) и му разказала причините за възникналото разцепление в църквата (1:12-17).
    В посланието ясно се очертават три основни теми: 1. В първите 6 глави апостолът се стреми да сложи край на раздорите в църквата и да постигне единство на коринтяните. 2. Съвети за брачните отношения (7:1,25), за свободата и отговорността (8:1), за духовните дарби и вътрешно църковния ред (12:1), за събирането на пожертвования за нуждите на светиите в Йерусалим (16:1), и накрая възможностите за посещението на Аполос в Коринт (16:12). 3. Апостолът отново потвърждава и обосновава доктрината за възкресението от мъртвите, която някои опровергавали (15:1-58). Може би точно в това ап. Павел вижда първопричината за множеството беди на коринтската църква.
    Посланието разкрива живота и трудностите в една млада църква. От думите на апостола се вижда кое е важно за вярата и живота на християните: кръстът (1:18 - 2:5) и Христовото възкресение (15:1-28), действието на Светия Дух (12:1-31), редът в църквата (3:5 - 4:21; 12:27- 30) и правилното ползване на благодатните дарби (12:1-31; 14:1-40). Това послание най-добре показва загрижеността и отговорността на апостола за тази църква като неин основател и за всеки един християнин в нея.

    б) Кратко съдържание на посланието по теми.


Глава 1.
1-9 Поздрав и благослов
10-17 Разцепления в Църквата на Коринт
18-31 Христос е Божията мъдрост и сила

Глава 2.
1-5 Проповед с дух и сила
6-16 Откриване на Божията мъдрост чрез Светия Дух

Глава 3.
1-23 Апостолите - сътрудници на Бога

Глава 4.
1-21 Примерът на апостолите

Глава 5.
1-13 Осъждане на безнравствеността

Глава 6.
1-11 Християните и езическите съдилища
12-20 Призив за нравствена чистота

Глава 7.
1-9 Брак и безбрачие
10-16 Заповед против развода
17-24 Спазване на заповедите
25-40 Съвети към безбрачните

Глава 8.
1-13 За яденето на идолски жертви

Глава 9.
1-27 Апостолът се отказва от правата си

Глава 10.
1-22 Предпазване от идолопоклонство
23-33 Свободата на християнина

Глава 11.
1-16 Жените на богослужение
17-34 Подобаващо участие в Евхаристията и общите трапези

Глава 12.
1-11 Даровете на Светия Дух
12-31 Ние сме едно тяло, съставено от много части

Глава 13.
1-13 Химнът на любовта

Глава 14.
1-25 Използване на дарбите в богослужението
26-40 Всичко да става с приличие и ред

Глава 15.
1-11 Възкресение на Иисус Христос
12-34 Възкресение на мъртвите
35-58 Възкресение на тялото

Глава 16.
1-4 Помощи за християните в Юдея
5-12 Планове за пътувания
13-23 Последни наставления и поздрав

    в) Значение на посланието.

2-ро послание

    а) Характер на посланието.

    Нито едно друго послание на ап. Павел не е толкова лично и откровено, както второто му послание до коринтяните. В него той говори за своята неизменна любов към тях независимо от непостоянството им. Апостолът се тревожи най-много от присъствието на лъжеучители в коринтската църква, които наричали себе си апостоли. Те проповядвали свои идеи и се опитвали да дискредитират както личността на ап. Павел, така и неговото учение. Ап. Павел пише Второто послание не поради желание да се защити, а със съзнанието, че духовното състояние на коринтската църква зависи от съзнателното приемане на служението и учението на апостола.
    Посланието вероятно е написано във Филипи скоро след първото. Ап. Павел продължавал своята проповедническа дейност в Ефес, очаквайки сведения за въздействието на посланието му. По това време в Коринт настъпили някои негативни промени, които заставили апостола да изпрати там своя ученик и помощник Тит и да се подготви за ново посещение в Коринт. Ап. Павел тръгнал по суша - през Троада и Македония (2:12-13), където срещнал връщащия се от Коринт Тит. Помощникът му съобщил добрата новина за покаянието на коринтските християни и желанието им да следват напътствията на апостола (7:6-16).
    Съдържанието на посланието може да се раздели на три части: 1. Авторът говори за своето апостолско служение, представяйки коринтската църква като плод на апостолското си дело (гл. 1 - 7). 2. Призовава християните в Коринт да участват в събирането на помощи за бедните братя в Йерусалим (гл. 8 - 9). 3. Разпалено спори с противниците си, защитавайки своето апостолство, и ги изобличава, при което ни дава важни сведения за своя изпълнен с борба и мъки апостолски живот (гл. 10-13).
    Второ послание до коринтяни повече от всички други послания ни позволява да разберем апостолската грижа за църквата. При това то съдържа важни становища за мъдрото служение в нея (гл. 11-13).

    б) Кратко съдържание на посланието по теми.


Глава 1.
1-2 Поздрав и благослов
3-11 Благодарност към Бога
12-24 Отлагане на посещението в Коринт

Глава 2.
1-11 Отлагане на посещението в Коринт (продължение)
12-17 Успех иа проповедта за Иисус Христос

Глава 3.
1-18 Предимството на Новия Завет пред Стария Завет

Глава 4.
1-18 Божията помощ в делото на благовестието

Глава 5.
1-10 Копнеж за вечното отечество
11-21 Помирение с Бога чрез Христос

Глава 6.
1-10 Белези на апостолското служение
11-18 Храм на живия Бог

Глава 7.
2-16 Радостта на апостола

Глава 8.
1-15 Християнска взаимопомощ
16-24 Изпращане на Тит в Коринт

Глава 9.
1-15 Насърчение за събиране на помощи

Глава 10.
1-18 Апостолът в защита на своето служение

Глава 11.
1-15 Апостол Павел и лъжеапостолите
16-33 Изпитанията на апостол Павел

Глава 12.
1-10 Видения и откровения на апостола
11-21 Грижите на апостол Павел за коринтяните

Глава 13.
1-13 Последни наставления и поздрави.

    в) Значение на посланието.


Тема 11.
Послания до галатяни, ефесяни, филипяни и колосяни.

1. Послание до галатяни.

    а) Характер на посланието.

    По време на благовестническите си пътувания ап. Павел два пъти е проповядвал в областта Галатия, Централна Мала Азия (Деян. 16:6; 18:23). В самото Послание до галатяни той споменава за времето, когато им благовестия „за първи път" (4:13). Смята се, че посланието е писано в периода 53-55 г. в Ефес, където апостолът проповядвал в продължение на близо три години по време на третото си пътуване.
    Послание до галатяни е едно от сравнително кратките послания на ап. Павел, но се смята за едно от най-значителните по своя смисъл и значение. То е най-острото и полемично послание на апостола и единственото, в което липсват обичайните думи на благодарност, ходатайство и благословение в началото, а в заключението - поздрав към членовете на църквата.
    Повод за написването му е появата на лъжеучители в галатийската църква, които изповядвали смесица от юдейски, християнски и езически вярвания. За апостола това е изопачаване на истинското благовестие (1:6-9). Огорчен и изненадан колко бързо галатяните са преминали към „друго благовестие" (1:6), той им пише незабавно това послание. Неговата цел е да предпази първите християни от връщане към изпълняването на Мойсеевия закон, за да не отстъпят от Иисус Христос и да не загубят евангелската благодат (5:4).
    Основната мисъл на посланието е, че„човек се оправдава не чрез дела пред Бога според закона, а само чрез вяра в Иисус Христос" (2:16; 3:2,11). С убедителни разумни доводи и внушения, които докосват сърцето, апостолът с много любов защитава не само своето апостолство и учението си, но и истинския смисъл на благовестието.
Съдържанието на посланието може да се раздели на три части. Първата част е апологетична (гл. 1 - 2). В нея ап. Павел посочва исторически факти от живота си, за да защити своя апостолски авторитет. Във втората, богословска част (гл. 3-4) излага своите аргументи. За да обясни позицията си, той ползва текстове от Свещеното Писание. В третата нравоучителна част (гл. 5-6) представя основите на християнския църковен живот, освободен от старозаветния закон, и дава обичайните си наставления и благослов към вярващите.
    Послание на ап. Павел до галатяни и днес въздейства силно върху ума и сърцата на християните с убедителното си твърдение, че спасение не се постига само с дела, а се дава по Божия милост, чрез вяра в Иисус Христос.

    б) Кратко съдържание на посланието по теми.

Глава 1.
1-5 Поздрав и благослов
6-9 Благовестието е само едно
10-24 Призоваване на Павел за апостол

Глава 2.
1-10 Апостолският събор
11-21 Апостолите Петър и Павел в Антиохия

Глава 3.
1-14 Закон и вяра
15-29 Законът и Божието обещание

Глава 4.
1-7 Божии деца чрез Христос и Духа, а не роби на закона
8-20 Безпокойството на апостол Павел за галатяните
21-31 Агар и Сарра - символи на двата завета

Глава 5.
1-12 Християнската свобода
13-26 Плодът на Духа и делата на плътта

Глава 6.
1-10 Отношението на християните един към друг
11-18 Наставления към галатяните и благослов

    в) Значение на посланието.


2. Послание до ефесяни.


    а) Характер на посланието.

    Ап. Павел посещава за първи път град Ефес през 54 г. на път от Коринт към Йерусалим, връщайки се от второто си пътуване. Основната му дейност в Ефес е по време на третото му благовестническо пътуване. Тогава той остава и проповядва в града почти три години. За успеха на неговата проповед в Ефес се разказва в Деяния на апостолите (Деян. гл. 19). Особено вълнуваща е и срещата му с ефеските презвитери в Милет (Деян. гл. 20). Ап. Павел поставя в този град своя ученик Тимотей за епископ.
    Апостолът адресира това послание до ефеската църква. Поради важното си съдържание то е било разпространявано във всички църковни общности, превръщайки се в окръжно послание. Писано е вероятно в Рим по време на първия престой на ап. Павел в затвора - около 63 г. Той сам казва, че е„в окови заради Иисус Христос" (3:1 ),„окован за Господа" (4:1). Заедно с посланията до филипяни, до колосяни и до Филимон това послание е част от групата на т. нар.„затворнически послания".
    Основната идея на посланието е единството на Църквата, в която езичници и юдеи, хора с различни качества и недостатъци трябва да живеят като братя, защото Църквата е тяло на Иисус Христос. Тя е жив организъм с много членове, „свят храм, посветен на Господа, в който и вие заедно с другите се съзиждате за Божие жилище" (2:21-22). По своето съдържание посланията до ефесяни и до колосяни са много сходни. Църковният живот в малоазийските църкви протичал при близки условия. Мнозинството от вярващите били доскорошни езичници (2:11; 3:1), а юдеите сред тях били малцинство. Затова апостолът чувствал нуждата да напомни на ефеските християни за единството на църквата, възглавявана от Иисус Христос, Който е глава както на земната, така и на небесната Църква. Тъкмо в църквата се заличават всякакви различия между юдеи и езичници. В нея всички стават членове на Божието семейство (2:19).
    Съдържанието на посланието е подчинено на основната идея и може да се раздели на две равни части: 1. Догматическа (гл. 1 - 3), която е съкратено изложение на основните християнски истини, като се развива идеята за Църквата като тяло на Иисус Христос. 2. Нравоучителна (гл. 4 - 6), в която се правят изводи за нравствения живот на християните. Набляга се върху запазването на единството и усърдието при различните служения в църквата (4:1 -16). С кръщението християните отхвърлят от себе си греховността и започват нов живот, просветен от Иисус Христос (4:17 - 5:20). Този нов живот трябва да се проявява преди всичко в брака и в семейството (5:21 - 6:9). Наставлението завършва с образа на Христовия служител и неговото духовно снаряжение в битката със злото (6:10-20).

    б) Кратко съдържание на посланието по теми.

Глава 1.
1-2 Поздрав и благослов
3-14 Прослава на Бога за спасението чрез Иисус Христос
15-23 Молитва за духовен напредък

Глава 2.
1-10 Новият живот - благодатен дар
11-22 Единството на Църквата

Глава 3.
1-13 Служението на апостол Павел сред езичниците
14-21 Апостолска молитва за Христова любов

Глава 4.
1-16 Многообразни дарове - една Църква
17-24 Старият и новият човек
25-32 Наставления за новия живот според Христовото учение

Глава 5.
1-21 Наставления за новия живот според Христовото учение (продължение)
22-33 Съпруг и съпруга

Глава 6.
1-4 Деца и родители
5-9 Роби и господари
10-20 Духовно снаряжение за битка със злото
21-24 Заключителни поздрави

    в) Значение на посланието.


3. Послание до филипяни.


    а) Характер на посланието.

   Църквата във Филипи е основана от ап. Павел по време на второто му благовестническо пътуване. Проповедите на апостола предизвикват силен отзвук, след което ап. Павел и Сила са оковани в затвора. Там преживяват Божествено освобождение и оковите им падат. Така започва благовестието в Европа. Църквата във Филипи се оказала най-пламенна и предана на своя основател, изпълнена с милосърдие и благотворителност. Отношенията между ап. Павел и филипяните винаги са били топли и апостолът им отговарял с взаимна любов и привързаност. Посланието е писано в Рим по време на първия престой на ап. Павел в затвора около 63 г. Повод за написването му са дали християните във Филипи, които научили за изпитанието на своя учител и искали да узнаят нещо повече за неговата участ, изпратили му и парична помощ по своя съгражданин Епафродит. Допълнителна причина била и появата на лъжеучители във Филипи.
    Целта на посланието е да изрази любов и благодарност към филипяните, както и похвала за тяхната искрена вяра. Разбира се, тук има и наставления. Посланието има по-скоро личен характер, отличително за него е липсата на изобличение.
    В началото на посланието апостолът говори за участта си, която тясно свързва с делото на благовестието за Иисус Христос (1:12-26). Той насърчава филипяните да запазват единството на вярата. След това авторът говори за проповедническите си планове (2:19-30). В 3-та глава с остри думи се противопоставя на странстващи проповедници, които разпространяват погрешни учения, и предупреждава за опасността от тях. В заключението се обръща с лични наставления към някои членове на църквата във Филипи (гл. 4) и благодари за получените дарове.
    Това послание е забележително с насърчението на ап. Павел към вярващите да се радват (4:4). Радостта за ап. Павел въпреки всички трудности, страдания и вероятната смърт е израз на твърдото му убеждение, че Иисус Христос е неговата опора (4:13).

    б) Кратко съдържание на посланието по теми.

Глава 1.
1-2 Поздрав и благослов
3-11 Благодарствена молитва за филипяни
12-26 Полза от затворничеството на апостола за благовестието
27-30 Съвети за твърдост във вярата

Глава 2.
1-11 Иисус Христос - образец за живот
12-18 Усърдие в доброто
19-30 Тимотей и Епафродит - апостолски сътрудници

Глава 3.
1-11 Предпазване от лъжеучители
12-21 Насърчение за съвършенство

Глава 4.
1-20 Последни наставления
21-23 Заключителни поздрави

    в) Значение на посланието.


4. Послание до колосяни.


    а) Характер на посланието.

    Християнската общност в Колоса, град в малоазийската област Фригия, била основана по време на тригодишната проповедническа дейност на ап. Павел в Ефес. В Колоса проповядвал неговият ученик Епафрас, когото апостолът хвали в посланието (1:7-8; 4:12-13). Повод за написване на посланието било проникването на лъжеучители сред християните в града. Там съжителствали евреи, гърци, фригийци и това станало благоприятна почва за възникване на ересите. Посланието е написано в затвора в Рим през 63 г. почти едновременно с посланията до ефесяни и Филимон и е изпратено по апостолския ученикТихик.
    Главната тема в него е опровержението на лъжеучителите. Чрез вдъхновени думи за въплътения Божий Син, Който е„образ на невидимия Бог" (1:15), в началото авторът припомня на колосяните задължителните основи на Христовата вяра (1:12-20). След това се задълбочава в богословски разсъждения, които са твърде сходни с тези в Послание до ефесяни. Той припомня на християните в Колоса за благодатните дарове, които са приели с кръщението (2:8-23). Особено богата на идеи е нравоучителната част, която има отношение както към личния (3:1 -4:1), така и към църковния живот (4:2-6). Текстът завършва с дълъг списък с поздрави и лични наставления (4:7-18). Апостолът оборва ересите в Колоса, потвърждавайки божествеността на Иисус Христос като Божий Син в даряването на мъдрост и разбиране (1:27), в личното ученичество (3:10).
    Това послание придобива голямо значение за вярата на църквата поради ясното си учение за Иисус Христос, у Когото „обитава цялата пълнота на Бога" (2:9).

    б) Кратко съдържание на посланието по теми.

Глава 1.
1-2 Поздрав и благослов
3-8 Благодарност към Бога за колосяните
9-14 Молитвата на апостола за колосяните
15-23 Възхвала на величието на Иисус Христос
24-29 Служението на апостола

Глава 2.
1-5 Служението на апостола (продължение)
6-15 Предпазване от лъжеучители. Само Иисус Христос дарява живот
16-23 Свобода чрез Христос

Глава 3.
1-4 Обновен живот чрез Христос
5-17 Наставления за святост
18-25 Правила за семеен живот

Глава 4.
1 Правила за семеен живот (продължение)
2-6 Наставления за молитва и мъдрост
7-18 Сътрудници в апостолското дело. Заключителни поздрави

    в) Значение на посланието.


Тема 12.
Послания до солуняни (1-во и 2-ро) и до Тимотей (1-во и 2-ро)

Послания до солуняни

1-во послание.

    а) Характер на посланието.

    Това е най-ранното послание на ап. Павел. По време на второто си благовестническо пътуване около 50 г. апостолът заедно със Силван (наричан още Сила) и Тимотей посетил град Солун. Макар че престоял само няколко седмици в града, той основал християнска общност (Деян. 17:1-9). Няколко месеца по-късно от Атина той изпратил Тимотей обратно в Солун, за да се осведоми за състоянието на младата църква. Посланието е написано в Коринт, където апостолът се срещнал с пристигналия с добри новини от Солун Тимотей (Деян. 18:1-6).
    Тимотей не премълчал някои неправилни разбирания на новоповярвалите и безпокойствата, които те изпитвали относно участта на своите починали сродници. Смъртта ги плашела, предполагайки, че царството на славата при Второто пришествие на Иисус Христос ще е само за живите, но не и за умрелите.
    Всичко това дало повод на ап. Павел незабавно да се обърне към солуняните с послание, за да изрази своята радост и благодарността си за вярата им (1:2-10); да им предложи лек против забелязаните от Тимотей нравствени недъзи (4:1-12) да ги успокои, да им даде християнска надежда относно съдбата на умрелите и да им предложи учението за Второто пришествие на Иисус Христос (4:13-5:11). Писмото си той завършва с напътствия и заключителни поздравления (5:12-28).
    Особено внимание заслужават поученията за благовестието сред езичниците (1:2-10), за Божието слово (2:13), за свят християнски живот и за очакването на славното Второ пришествие.

    б) Кратко съдържание на посланието по теми.

Глава 1.
1 Поздрав
2-10 Животът и вярата на солунските християни

Глава 2.
1-20 Дейността на апостола в Солун

Глава 3.
1-13 Дейността на апостола в Солун (продължение)

Глава 4.
1-12 Наставления за подобаващ християнски живот
13-18 Възкресение на мъртвите

Глава 5.
1-11 Постоянна готовност за Господния ден
12-28 Заключителни наставления и поздрави

    в) Значение на посланието.

2-ро послание


    а) Характер на посланието.

   Посланието е написано от ап. Павел в Коринт през 54 г. скоро след първото послание. Повод за написването му е появата на лъжеучители в църквата, които смущавали християните с твърдения за скорошно настъпване на Второто Христово пришествие. Думите на ап. Павел „ние, живите, които останем до пришествието Господне" (1 Сол. 4:15) те започнали да тълкуват, че щом ап. Павел се надява да доживее до Второто пришествие, значи то е много близко. Такива мисли объркали нормалния живот на солуняните, някои от тях оставили всякаква грижа за прехраната си, занемарили работата си и ап. Павел ги съветва със своето послание.
    Посланието се състои от три глави. След обичайния поздрав и благодарността към Бога за солуняните и вярата им (1:3) следва насърчение за понасяне на изпитанията и преследването, както и молитва на апостола за Божието благословение. Ап. Павел отново ги насърчава във вярата и търпението им, успокоява ги, като разкрива някои белези на времето преди Второто пришествие. Той говори подробно за всеобщото отстъпление от вярата в Бога, когато преди Христовия ден ще се появи„беззаконникът",,човекът на греха, синът на погибелта"- антихристът (2:3). Заедно с това ап. Павел им припомня задължението всеки да се труди и „свой хляб да яде" (3:12), какъвто личен пример е дал и самият той (3:8). Накрая им препоръчва да внимават с онези, които не са склонни да следват точно повелите на Христовото учение. Да не ги смятат за врагове, а да ги поучават като братя, за да им дадат възможност да се поправят.
    Макар че ап. Павел често е диктувал посланията си, той обикновено дописвал собственоръчно заключителния поздрав или благослов. Тук той привлича вниманието към този свой обичай като допълнително доказателство за своето авторство.

    б) Кратко съдържание на посланието по теми.

Глава 1.
1-2 Поздрав и благослов
3-12 Идващият Божий съд

Глава 2.
1-12 Антихристът и краят на света
13-17 Придържане към апостолските предания

Глава 3.
1-5 Призив за молитва
6-15 Задължение за всекидневен труд
16-18 Заключителни думи и благослов

    в) Значение на посланието.

Послания до Тимотей

1-во послание


    а) Характер на посланието.

    Посланието е написано през 65 г. в римската провинция Македония, може би в гр. Филипи, след първия престой на ап. Павел в затвора. За Тимотей имаме много сведения от книгата Деяния на апостолите и посланията на ап. Павел. Бил родом от гр. Листра в южната малоазийска област Ликаония, син на баща езичник и майка юдейка, приела християнството. В този град Тимотей се запознал с ап. Павел по време на първото му благовестническо пътуване и станал негов най- доверен и усърден сътрудник.
    Младият Тимотей от детските си години изучил свещените писания (2 Тим. 3:15), от които черпил мъдрост за спасение. Ап. Павел го взел със себе си по време на второто си проповедническо пътуване и така Тимотей станал един от близките му ученици и сътрудници, помагал му в разпространението на Христовото благовестие, носел събраните помощи за християните в Йерусалим, изпълнявал и други важни задачи. Предполага се, че по време на своето четвърто благовестническо пътуване ап. Павел го поставил за ръководител на църквата в град Ефес.
    Посланията до Тимотей, както и посланието доТит, обикновено се наричат пастирски, защото съдържат наставления, актуални не само за своите адресати, но и за всички пастири на Църквата. Те имат личен и практически характер.
    Във връзка с поетата отговорност за църквата в Ефес апостолът отправя насърчения и наставления към младия Тимотей. Най-напред изтъква опасността от лъжеучителите и го насърчава да остане верен на здравото християнско учение, като дава за пример и своето призоваване (гл. 1). После дава указания за богослуженията (гл. 2) и посочва условията за поемане на свещено служение в църквата. Това е най-подробното изброяване на качествата, които трябва да притежава един епископ (презвитер) (3:2-7), и единственото в Новия Завет описание на качествата, изисквани от дякона (3:8-16). С поетични слова говори за „тайната на вярата", открита ни чрез въплъщението на Божия Син, спасителното дело на Иисус Христос и славното Му възнасяне на небето (гл. 3). След това се връща към въпроса за онези „лицемерни хора, които говорят лъжа и са останали без всякаква съвест", срещу които Тимотей трябва да се бори, като им противопоставя личния си добър пример (гл. 4). Дава му подробни указания за работа с християните от различна възраст, различно семейно и обществено положение (гл. 5). Накрая още веднъж насочва вниманието на Тимотей към лъжеучителите и му препоръчва да защитава неотстъпно, да пази и разпространява християнската вяра и нравственост чрез „добрия подвиг на вярата" (гл. 6).

    б) Кратко съдържание на посланието по теми.

Глава 1.
1-2 Поздрав и благослов
3-11 Против лъжеучителите
12-17 Благодарността на апостола
18-20 Отговорността на Тимотей

Глава 2.
1-7 Молитва за всички
8-15 За скромността на жените

Глава 3.
1-13 Изисквания към епископите и дяконите
14-16 Тайнството на вярата

Глава 4.
1-5 Поява на лъжеучители в последните времена
6-16 Добрият служител на Иисус Христос

Глава 5.
1-16 Отношение към старите хора и вдовиците
17-25 Отношение към презвитерите

Глава 6.
1-2 За робите
3-10 За лъжеучителите
11-16 Подвигът на вярата
17-19 Наставления към богатите
20-21 Заключително наставление

    в) Значение на посланието.

2-ро послание


    а) Характер на посланието.

    В сравнение с Първо послание на ап. Павел до Тимотей това послание има повече личен характер. Апостолът пише посланието с ясното съзнание, че краят на живота му приближава. Затова, след като прави равносметка на своята дейност (4:6-8), той моли Тимотей да дойде заедно с Марк (4:9-11). Това предполага, че посланието е написано в Рим малко преди мъченическата смърт на апостола, т. е. през 67-68 г. Това е последното негово послание.
    Посланието започва с обичайния поздрав (1:1-2) и след думи на благодарност към Бога (1:3- 5) апостолът продължава с насърчения към Тимотей за твърдост в опасностите и понасяне на трудностите (1:6-18). По-нататък следват размисли за смисъла на страданията (2:1-13) и препоръки за поведение срещу лъжеучителите (2:14-26). Авторът дава също интересно описание на човешката безнравственост в последните времена (3:1-9), на което противопоставя примерния живот на църковния водач (3:10-17). В заключителната 4-та глава апостолът насърчава Тимотей да проповядва без страх благовестието и го моли да дойде при него в тези последни дни на живота му. Посланието завършва с кратки поздрави и заключителен благослов.

   б) Кратко съдържание на посланието по теми.

Глава 1.
1-2 Поздра и благослов
3-14 Насърчителни думи към Тимотей
15-18 Верните и неверните сътрудници на апостол Павел

Глава 2.
1-14 Самоотвержено служение в църквата
15-26 За чистотата на учението и на живота

Глава 3.
1-9 Нравствен упадък в последните дни
10-17 Твърдост при гоненията за вярата

Глава 4.
1-5 Последни наставления
6-18 Апостолът в очакване на близката кончина
19-22 Заключителни поздрави.



    в) Значение на посланието.

Тема 13.
Послания до Тит и Филимон.
Послание до Тит


    1. Характер на посланието.

    Посланието е написано през 65 г. в Македония след Първо послание до Тимотей преди втория престой на ап. Павел в затвора. Тит е негов ученик и сътрудник. И макар в Деяния на апостолите да не е споменат, за него намираме достатъчно сведения в посланията на ап. Павел. Той е грък, произхожда от семейство на езичници. Придружава апостола (заедно с Варнава) на Апостолския събор (Гал. 2:1-3), заема се да посредничи между коринтяните и ап. Павел (2 Кор. 7:6-10; 12:17-18), участва в събирането на помощи за християните в Йерусалим (2 Кор. 8:6). По време на четвъртото си благовестническо пътуване ап. Павел го оставя да ръководи Църквата на остров Крит, като му възлага да назначи достойни хора за презвитери на местните църкви. За последен път името на Тит се споменава при втория престой на апостола в затвора в Рим във връзка с отпътуването му за Далмация (2 Тим. 4:10).
    Още в началото на посланието ап. Павел припомня на Тит, че го е оставил за пастир на църквата в Крит, за да „уреди останалото и да постави във всеки град презвитери", както му бил поръчал (1:5). По-нататък апостолът изрежда техните качества (1:6-9) и в противовес описва слабостите на лъжеучителите (1:10-16). След това припомня пастирските задължения на Тит и изброява добродетелите, които трябва да притежават младежите, жените, старите хора, слугите (2:1 -15). В последната 3-та глава насърчава Тит да припомня на членовете на църквата техните задължения след „възраждащото кръщение и обновата от Светия Дух" (3:5) да водят живот, изпълнен с дела на любовта. Посланието завършва с обичайните поздрави и благослов.

    2. Кратко съдържание на посланието по теми.

Глава 1.
1-4 Поздрав и благослов
5-9 За епископското служение
10-16 Срещу лъжеучителите

Глава 2.
1-10 Наставления на епископа към различни християни
11-15 Божията благодат

Глава 3.
1-11 Задължения на християните в обществото
12-15 Поръчения и поздрави

    3. Значение на посланието.

Послание до Филимон


    1. Характер на посланието.

    Краткото послание до Филимон е написано през 64 г. в Рим по повод на един частен случай.
    Филимон бил заможен жител на малоазийския град Колоса, християнин. Всички в семейството му били покръстени може би от самия ап. Павел и образували една истинска „домашна църква" (ст. 2). Неговият роб Онисим, страхувайки се от наказание, избягал от господаря си и като много други свои другари по участ се укривал в столицата Рим. Там срещнал ап. Павел, който макар и в окови, използвал всяка възможност да проповядва за Спасителя Иисус Христос на всички, до които имал достъп. Онисим повярвал и приел християнството, дори помагал на апостола с каквото можел (ст. 11). За да избави Онисим от трудното и опасно положение на избягал роб, апостолът го изпратил обратно при неговия господар Филимон с молба да го приеме вече не като роб, а като обичан брат във вярата (ст. 16). Посланието е един прекрасен пример за прилагане на християнската вяра и любов във всекидневния живот.

    2. Кратко съдържание на посланието по теми.

Глава 1.
1-3 Поздрав и благослов
4-7 Обичта и вярата на Филимон
8-22 Молба за Онисим
23-25 Заключителни поздрави.

    3. Значение на посланието.

Тема 14.

Послание до евреите.


    1. Характер на посланието.

    Посланието, надписано още в най-древните ръкописи „до евреите", е всъщност едно забележително апологетично съчинение на ранната църква. Написано е на изискан богословски език и е изпратено до покръстените евреи в Палестина, за да ги утвърди във вярата, че Иисус е очакваният от еврейския народ Месия, Христос - Помазаникът, Който несравнимо превъзхожда всички древни пророци.
    В началото не се посочва автор, а в текста липсва и указание за получателите на посланието. Като цяло в него личи влиянието на мисълта и стила на ап. Павел; в 13:23 се споменава поименно и Тимотей, а след това като място на написването се посочва Италия. Затова традиционно се приема, че е написано от ап. Павел (или поне от негов ученик, юдейски християнин, добре владеещ гръцки език) в Италия по време на (или скоро след) първия престой на апостола в затвора в Рим.
    Съдържанието може да се раздели по теми така: Бог окончателно се открива на хората чрез въплътения Божий Син, Който превъзхожда ангелите, превъзхожда и Мойсей (1:1 -4:13), Иисус Христос, съвършеният и окончателен Първосвещеник на Божия народ по образеца на Мелхиседек, чрез Своята кръстна смърт осъществява пълното помирение на хората с Бога, въвежда Новия Завет и открива за нас достъпа до Бог Отец (4:14 - 10:18), препоръка за смелост при гоненията и примери за твърда вяра в историята на богоизбрания народ (10:19 - 12:3), заключителни наставления към християните (12:4 - 13:19), поздрави и благослов (13:20-25).
    Християните, до които е отправено посланието, са част от един народ, който сред изпитания напредва към окончателното изпълнение на древните обещания. Затова очите им трябва да са обърнати към Иисус Христос, Който също позна позора на кръстната смърт, но сега стои отдясно на Бог Отец в небесна слава като Ходатай за Своята Църква. Нужно е да бъдем верни на Този „велик Пастир на овцете" (13:20) независимо от всички трудности.„Иисус Христос е един и същ вчера и днес, и за вечни времена" (13:8).

    2. Кратко съдържание на посланието по теми.

Глава 1.
1-3 Величието на въплътения Божий Син
4-14 Божият Син превъзхожда ангелите

Глава 2.
1-18 Пътят към спасението

Глава 3.
1-6 Иисус Христос превъзхожда Мойсей
7-19 Обещанието на Бога и неверието на Неговия народ

Глава 4.
1-13 Вярващите и Божието обещание
14-16 Иисус Христос е великият Първосвещеник

Глава 5.
1-10 Иисус Христос е великият Първосвещеник (продължение)
11-14 Наставления за постоянство в Христовото учение

Глава 6.
1-12 Наставления за постоянство в Христовото учение (продължение)
13-20 Божието обещание е надеждно

Глава 7.
1-14 Свещенството на Мелхиседек
15-28 Друг Свещеник като Мелхиседек

Глава 8.
1-13 Иисус Христос е небесният Първосвещеник

Глава 9.
1-10 Старозаветните жертвоприношения
11-28 Съвършената жертва на Иисус Христос

Глава 10.
1-10 Превъзходството на Христовата жертва
11-18 Съвършенството на кръстната Христова жертва
19-25 Новият път на вярата
26-31 Опасност от отстъпничество
32-39 Наставления за постоянство и търпение

Глава 11.
1-40 Силата на вярата

Глава 12.
1-3 Примерът на Иисус Христос
4-11 Полза от Божиите наказания
12-17 Наставления за мир и чистота
18-29 Превъзходството на небесния Йерусалим

Глава 13.
1-6 Задълженията на християнина
7-19 Съвети към търсещите бъдещия град
20-25 Заключителен благослов и поздрави.

    3. Значение на посланието.

Тема 15.
Книга „Откровение“ на ев. Йоан Богослов


    1. Характер на книга Откровение.

    Последната книга на Новия Завет, а и на цялата Библия, е книгата Откровение (на гръцки Апокалипсис). Заглавието е заимствано от началото на самия текст (1:1). Откровение е единствената пророческа книга в Новия Завет. Приема се, че книгата е била написана през 95-96 г. въз основа на свидетелствата на някои ранни църковни писатели, че апостол Йоан е бил заточен на остров Патмос по времето на император Домициан, който умира през 96 г.
    Откровение на ап. Йоан ни представя един нов поглед върху историята и бъдещето - две взаимно свързани понятия в християнството. Центърът на представяните образи и картини заема „жертвеният Агнец", т. е. разпнатият и възкръснал Иисус Христос. В Откровение няма някакво по-различно учение от това на останалите новозаветни книги, но начинът на представяне е своеобразен, картинен и впечатляващ.
    В тази книга евангелист Йоан описва свои видения, които е имал на остров Патмос в Егейско море по време на заточението си там в края на I в. Основното послание на Откровението е оптимистично, изпълнено с надежда, понеже Бог„,Който е, Който беше и Който идва, Вседържителят" (1:8), обещава новия свят на Своето царство, новия, небесен Йерусалим - не само като видение, но и като настояща действителност, постигана чрез Иисус Христос в Църквата. Сам Христос заявява:„Не бой се. Аз съм Първият и Последният. Аз съм Живият. Бях мъртъв, но ето, жив съм завинаги и имам ключовете над смъртта и над ада" (1:17-18).
    Основните моменти в книгата Откровение на ап. Йоан са следните:1. Въведение, описващо картината на явилия се пред ап. Йоан Син Човешки, Който му заповядва да запише и изпрати видяното, също и наставления до седемте малоазийски църкви (гл. 1 - 5). 2. Три поредици от бедствия, които се изсипват върху земята с отварянето на седемте печата, тръбенето на седемте ангели и изливането на седемте чаши върху земята (гл. 7 -11). Но те нямат за цел да предизвикат страх и ужас у читателя, а да покажат гибелните последици за света поради човешката греховност. 3. Непрекъснато увеличаващото се зло, което се противопоставя на Божието дело, като увлича хората да следват и да служат на него, а не на Бога. Но последната дума в историята на света има Бог, Който съди света и окончателно хвърля Сатана в огненото езеро (гл. 12 - 20). 4. Отварянето на новото небе и новата земя, новият Йерусалим и блаженството на неговите обитатели (гл. 21 - 22).
    На обещанието на Иисус Христос, с което завършва книгата Откровение:„Аз наистина идвам скоро!" вярващите отговарят не със страх, а с вяра, с радост и надежда:„Ела, Господи, Иисусе!" (22:20).

    2. Кратко съдържание на книга Откровение по теми.

Глава 1.
1-3 Относно тази книга
4-8 Поздрави до седемте църкви
9-20 Иисус Христос се явява на апостол Йоан

Глава 2.
1-8 Послания: до църквите в Ефес
8-11 До църквата в Смирна
12-17 До църквата в Пергам
18-29 До църквата в Тиатира

Глава 3.
1-6 До църквата в Сарди
7-13 До църквата във Филаделфия
14-22 До църквата в Лаодикия

Глава 4.
1-11 Небесното служение

Глава 5.
1-14 Книга със седем печата

Глава 6.
1-17 Снемането на шест печата

Глава 7.
1-17 Белязаните с печат избрани

Глава 8.
1-5 Седмият печат 
6-13 Първите четири ангела тръбят

Глава 9.
1-2 Петият ангел тръби
13-21 Шестият ангел тръби

Глава 10.
1-11 Ангелът с малкия свитък

Глава 11.
1-14 Двамата Божии свидетели
15-19 Седмият ангел тръби

Глава 12.
1-18 Жената и змеят

Глава 13.
1-10 Звярът, излязъл от морето
11-18 Втори звяр от земята. Печатът на антихриста

Глава 14.
1-5 Песента на изкупените 144 хиляди душѝ
6-13 Три ангела възвестяват съд
14-20 Земята е узряла за съд

Глава 15.
1-8 Седемте ангела с чашите на Божия гняв

Глава 16.
1-21 Изливането на седемте чаши с Божия гняв

Глава 17.
1-18 Съд над великия Вавилон

Глава 18.
1-8 Падането на великия Вавилон
9-24 Оплакване на великия Вавилон

Глава 19.
1-10 Хвалебствена песен в небесата
11-21 Победата на Словото над звяра и лъжепророка

Глава 20.
1-6 Хилядогодишното царство
7-15 Последният страшен Господен съд

Глава 21.
1-8 Новото небе и новата земя
9-27 Новият Йерусалим

Глава 22.
1-5 Блажена участ за избраните
6-15 Вярност и истинност на това пророчество
16-21 Заключителни слова – свидетелство на Иисус Христос.

    3. Смисъл на книга Откровение.

Тема 16.
Новозаветни теми в книгите на Стария Завет


    1. Новият завет като продължение и утвърждаване на Откровението, открито в Стария Завет.

   Евангелистът утвърждава: „Изследвате Писанията, понеже мислите в тях да намерите вечен живот, и те са, които свидетелстват за Мене“ (Йоан 5:39). При изследването на Свещеното Писания вярващият може да съзре новозаветните теми и в старозаветните книги – кога по-ясно, кога по-неясно. Но дори и бегъл прочит на двата завета ясно подсказва, че Новият завет е продължение и утвърждаване на истините на Откровението, според както те са открити и в Стария завет.

    2. Теми от Новия завет и новозаветни истини, потвърдени в старозаветните книги.

    Новозаветните теми, потвърдени в старозаветните книги са многобройни и не е възможно тук да изредим всички, ще посочим само някои от тях.
    Христовото възнесение и сядане отдясно на Отца, описани в Мат. 26:64, Деян. 7:55-60, Ефес. 1:20, се потвърждават в Пс. 109:1
    Изкуплението чрез проливане на кръв, пояснено в Евр. 9:22 се потвърждава в Лев. 17:11.
    Христовото Кръщение, както е предадено в Мат. 3:16, 28:19, Колос. 2:11-12, Евр. 10:22, се потвърждава от Изх. 40:12-15, Лев. 16:4, Бит. 17:10, Йезек. 36:25.
    Роденият от Бога Син, както е предадено в Деян. 13:33, Евр. 1:5, се потвърждава в Пс. 2:7.
    Божията творечска дейност, описана в Йоан 1:1-3 и Кол. 1:16-17 се потвърждава от Бит. 1:26.
    Осъждането и спасението, предадено в Мат. 25:46 е потвърдено в Дан. 12:2.
    Вечният Божи Син, упоменат в Евр. 1:5, 5:5, е потвърден в Мих. 5:1-2 и Пс. 2:7.
    Темата за първите и за последните, развита в Откр. 1:8, 17, 22:13, се среща и в Ис. 41:4, 44:6, 48:12.
    За Бога, живеещ между човеците, според предаденото в Йоан 1:1, 14, 20:28; Кол. 2:9, Мат. 3:3, се говори и в Ис. 9:6, 40:3.
    За Боговъплъщението, описано в Йоан 1:1, 14; 8:58; Евр. 1:1-3, 8, Кол. 2:9, се говори и в Изх. 3:14, Пс. 44:6, Ис. 9:6, Зах. 12:10.
    И още много други подобни общи за двата завета теми в старозаветните книги са развити, като насочват ума към тяхното новозаветно съдържание. Такива са темите за единородния Божи Син (Бит. 22:2), за първосвещенството на Иисус Христос (Пс. 109:4), за възкресение Христово (Пс. 15:9-10, 48:15; Ис. 26:19), за второто завръщане на Христос на земята (Зах. 14:1-5, Мих. 1:3-4), за спасението чрез Божията благодат (Бит. 12:3, 15:6; Авак. 2:4), за Изкуплението (Ис. 53:6-12, Лев. 6:4-10, 21), за Пресвета Троица (Бит. 1:1, 26, 17:1, 18:1; Изх. 6:2-3, 24:9-11, 33:20; Чис. 12:6-8; Йов 33:4; Пс. 103:30; Ис. 48:16 Амос 4:10-11); за Христовото рождение от Девица (Ис. 7:14) и мн. други.
    От гледна точка на православното учение, в т.нар. „неканонични“ книги на Стария завет се срещат теми, които сетне са влезли в учението на Църквата (за православната Църква тези книги са напълно канонични, те са „неканонични“ за протестантите, а някои от тях се отхвърлят като „неканонични“ и от римокатолиците). Например темата, че живите трябва да се молят за починалите е развита в книга Товит 12:12, във 2-ра Макавейска 12:39-45); темата за застъпничеството на светиите на небето може да се види потвърдена във 2-ра Макавейска 15:14; темата за застъпничеството на ангелите е развита в книга Товит 12:12-15; римокатолиците виждат в старозаветни книги и темата за чистилището, те например посочват примера на Премъдрост Соломонова 3:1-7.

    3. Цитати на Христовите думи от евангелията в старозаветните книги.

    Цитати на Христовите думи от евангелията, посочени и в старозаветните книги, могат да се видят в библията в посочките към даден стих или фраза, дадени под линия – те всички насочват или към други новозаветни места или към книги на Стария завет.

Курс 2013-2014 г. - тук.

Курс 2014-2015 г. - тук.

Курс 2016-2017 г. - тук.

No comments:

Post a comment