Названието на празника е Всемирно въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен, а по народному – Кръстовден. Известно е, че три събития стоят в основата му: чудесното му явяване на имп. Константин Велики и победата над врага с кръстния знак на знамето, шлемовете и щитовете на войниците му; намирането му от царица Елена; и връщането му от персийски плен. Историята на трите събития най-ярко ни посочват силата на Кръста: не толкова чудесата, извършени чрез Кръста, когато вярващи оздравяват, умрели възкръсват, верни на Господа царе и военачалници побеждават врага, и т.н., а вярата, че Кръстът е спасителното средство, чрез което всеки вярващ в Разпнатия на него непрестанно получава нови сили за борба с греха и злото, е най-важната опора и упование на християнина.
Тъкмо Кръстът е една от най-отличителните черти на Православието:
православните вярващи най-последователно и според древните предания изобразяват
кръста върху себе си, като първом поставят пръстите и ръката си отдясно и след
това отляво на раменете си, докато римокатолиците вършат обратното – отляво надясно
и при това само с два пръста, а пък протестантите въобще не правят кръстния
знак. Така отстъпилите от правата вяра
отстъпват и от силата на Кръста, а също и от обещанието на Онзи, който бе разпнат
на него и който ни заръчва да Го следваме, като носим кръста си – както житейския,
така и действителния. Мнозина християни се хвалят с вярата и подвизите си, а
православният не се хвали с нищо, освен с кръста на Господа, както казва и
апостолът: „Да ми не дава Господ да се хваля с каквото и да било, освен с
кръста на нашия Господ Иисус Христос, чрез който за мене светът е разпнат, и аз
за света. (Гал. 6:14)
No comments:
Post a Comment