Трета Неделя на Великия пост - Кръстопоклонна

"Кресту Твоему покланяемся, Владыко, и святое Воскресение Твое славим!" - ето какво пее на днешния ден Православната Църква.

Защо отдаваме такава голяма почит на Христовия Кръст?

- Защото кръстът е жертвеникът, на който Христос е принесъл Самия Себе Си за целия свят.
- На кръста Христос е преживял най-голямата болка и унижение за нас; заради нас е станал клетва, за да ни освободи от клетвата на греха и закона.
- Цялото Христо дело, цялото Негово човеколюбие е съсредоточено в Кръста.
- На кръста Богочовекът разруши трагедията на човешката свобода, причинена от непослушанието на първосъздадените хора, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна (Фил. 2:8).
- На Кръста Христос победи смъртта – със смърт смъртта потъпка – с това, че направи нашата смърт Своя, а със Своето Възкресение ни дари живот и нетление.
- Чрез Кръста Христос ни направи приятели с Бога Отца и ни дари опрощение на греховете.
- На Кръста Христос по най-убедителен начин ни показа, че ни обича с безпределна любов, дори и тогава, когато Го разпъваме.

Нека отново да възпеем тържеството на днешния ден: "На Твоя Кръст се покланяме, Владико, и Твоето свято Възкресение славим". Амин!

Втора Неделя на Великия пост – на св. Григорий Палама

На втората Неделя на Великия пост православната Църква чества паметта на светия Божи угодник Григорий Палама. Като проследим живота му ще видим, че науката и философията не отдалечават човека от Бога, ако човек искрено и неотклонно Го търси и Го следва. Григорий се родил в аристократично семейство, задълбочено изучавал философията и богословието, дори още като младеж на 17 години чел лекция в императорския дворец – за силогистичния метод на Аристотел.

Но тъкмо философията показала на младия Григорий, че Бог може да бъде познат чрез аскетични подвизи и „тайнозрение“ – безмълвна молитва на сърцето и „виждане“ на Бога, „както си е.“ Тъй и св. Йоан Богослов казва: „Сега сме чеда Божии; но още не е станало явно, какво ще бъдем. Знаем само, че, кога стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както си е.“

Ето защо не трябва да мислим, че днешното знание и науките отдалечават човека от Бога: Бог става достъпен за всеки, който Го търси от сърце и неотклонно Го следва. Бог не иска от нас да изоставим света и знанието, а иска да Го търсим и да Го следваме тъкмо като живеем в света и ползваме знанията си в своята работа или въобще в живота си. Нека и ние като св. Григорий да се опитваме да познаем Бога, „както си е“, и да не преставаме да сме в общение с Него, защото в общуването ни с Бога най-добре разбираме, че Той е Пътят, Истината и Животът.

Първа Неделя на Великия пост: Неделя на Православието

Днешното литургийно евангелие ни говори за срещата на Натанаил с Господа Иисуса Христа. Натанаил разбира със сърцето си, че Иисус не е само пророк или велик учител, а е Божият Син! Като награда за неговото прозрение Христос му казва една от истините на Царството: „Истина, истина ви говоря: отсега ще виждате небето отворено и Ангелите Божии да възлизат и слизат над Сина Човечески“ (Йоан 1:51).

В тази първа неделя на Великия пост Църквата празнува Неделята на Православието. Това ще рече, че празнуваме Неделята на истинската Христова Църква – Православната. Това е Църквата, чиито вярващи виждат небето отворено: чрез вярата на сърцето си те непрекъснато гледат Божието лице и следват Господа, а Царството е отворено за тях, стига ревностно да изповядват вярата си в Христа.

Светите икони, свещите, стенописите, тамянът, иконостасът и т.н. са само помощни средства на нашата вяра, но без тях животът на вярващия в Бога би бил непълен: Бог иска от нас подвизи в Негово име, без изрично да указва кои са духовни, и кои са телесни, защото в настоящото ни състояние едното не може да бъде мислено без другото. Почитането на светите икони, молитвата, участието в светите тайнства, постът, църковната дисциплини и т.н. са едновременно духовни и телесни усилия за единение с Бога.

Особено в днешната неделя, наречена още Тържество на Православието, когато Съборът утвърди иконопочитанието, да си спомним истинското назначение на светите икони и на всички останали средства на подвижничество във вярата, та чрез тях и чрез Божията благодат да получаваме все по-ясна увереност в принадлежността ни към Божия народ и да имаме все по-голяма надежда за спасение на душата и вечния живот! Амин!

Простете, и ще ви се прости...

Ето това ни учи днес, на Сирна Неделя, светото евангелие: „Aко простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви“ (Мат. 6:14-15). Да прощаваме, ако искаме да ни се прости, защото Бог вижда в сърцето на всеки от нас и знае от какво имаме нужда, дори преди да сме го поискали! И на прощаващите Той ще даде благодат, а на осъждащите ще каже, че с устата си Го почитат, но сърцето им стои далеч от Него (срв. Мат. 15:8).

Св. евангелие на днешната Неделя още ни поучава: „Кога постите, не бивайте намръщени като лицемерците; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда. А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.“ (Мат. 6:16-18). Нека през дните и седмиците на Великия пост да не бъдем мрачни и да страним от хората, като се показваме, че сме големи постници, а с духовна радост да споделяме с всички около нас идващата вест за очакваното най-велико събитие в човешката история – Възкресението на Господа Иисуса Христа, Спасителя на човеците и на света!

А кога дойде Син Човечески в славата Си...

"А кога дойде Син Човечески в славата Си..." - ето как започва днешното литургийно евангелие в Неделя Месопусна, още известна като Неделя, в която на вярващите се напомня за Страшния Христов Съд, който има да дойде - рано или късно!

Но колко е "страшен" Христостовият съд? Страшен е за ония, които непрекъснато се отдалечават от Бога чрез греховете си и гордостта си; не е страшен за онези, които винаги носят кръста си и следват Господа, според както Той ни призовава.

Ето защо да не мислим за този последен Съд над човеците като за някакво земно наказание, от което като по инстинкт хората се страхуват - нека да виждаме в Христовия Съд справедливата награда за верните Му последователи и справедливото възмездие за отстъпилите от Него! Не страх или някаква прекалена радост трябва да ни обхващат при мисълта за Съда, а чувството за непрекъсната близост до Бога чрез неотклонно следване на повелите Му! Амин!

Отче, съгреших против небето и пред Тебе…

Притчата за блудния син е една от най-поучителните в евангелието, и тя ни посочва, че всеки от нас вярващите може да изпадне в положението на този син: да се отдалечи от Бога, да пилее дадените му дарби и да не си спомня за своя Отец и за благата, които Той дава на всеки, който се опомни и истински Го потърси.

Така и блудният син се опомнил и искрено признал греховете си. А неговият Отец, вместо да го отхвърли от Себе Си като грешник и прахосник, го приел на драго сърце и Си казал: „Този мой син мъртъв беше и оживя, изгубен беше и се намери“.

Нека и ние да се стараем винаги да се връщаме към Отца, независимо колко сме съгрешили и колко сме се отдалечили от Него, да Го молим за прошка и да се надяваме, че Той ще ни отдели място сред слугите му, а не сред достойните пред Него, които винаги са с Него и винаги Му благоугаждат. Синът Човечески дойде да подири и спаси погиналото (Лк. 19:10), и ние грешните, трябва винаги да Го търсим и да Го молим да ни приеме в Царството Си, като оттук нататък се стараем неотклонно да Го следваме, носейки своя кръст.

Двама човека влязоха в храма да се помолят

„Двама човека влязоха в храма да се помолят,“ говори ни св. евангелие, и ни посочва, че след като се молили, единият си отишъл по-оправдан от другия. Защо? Отговорът е пределно ясен: „Всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат.“

Неделята на митаря и фарисея е началото на подготвителните седмици, предшестващи Великия пост – пост на духовна радост и същевременно на ограничения, както на мисли, чувства и воля, така и на материалното ни обкръжение.

Нека добре да вникнем в разказа на евангелието и да вземем пример от митаря, който макар и да бе грешник, се смири и излезе от храма повече оправдан, отколкото гордия фарисей. Нека тези подготвителни седмици да бъдат добра основа за по-успешно и спасително подвизаване и дръзновение по време на Великия пост, та в неговия край с духовна радост да посрещнем най-великото събитие в човешката история – възкресението на Господа Иисуса Христа!

29 януари: Неделя на Закхея

„Днес стана спасение на този дом“ – каза Христос за дома на Закхея. Как тъй бе дарувано спасението на дома му? Нали Закхей бе началник, при това началник на митарите, и той беше доста богат? А сам Иисус много пъти повтаря, че богатите трудно ще влязат в Царството небесно. Закхей нито беше Негов ученик, нито в живота си е показвал някаква вяра в Иисуса, а само бе чувал за него.

Но да чуеш за Христа и за Неговото евангелие вече е предпоставка за вярата в Него и за спасението и тъкмо това ни посочва Закхей: той бе чувал за него и когато разбрал, по кой път ще мине Иисус, се затичал натам, за да Го види, но понеже бил нисък на ръст, а пък отвсякъде се стичал народ, си казал, „Как ще видя Иисуса, за Когото толкова много говорят, като съм толкова дребен.“ Но голямото му желание да види Господа му подсказало да се качи на едно смокиново дърво и оттам да очаква приближаването Му.

Евангелският разказ след това накратко повествува: Христос минава, вижда Закхей на дървото и му казва: „Слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти.“ И малко след това Закхей с радост приел Иисус в дома си и му казал какво означава богатството за него: половината от имота си дава на сиромаси и ако от някого нещо е взел несправедливо, отплаща му се четворно. Видял Иисус вярата в сърцето на Закхей, видял, че богатството не е обзело ума и сърцето му, затова казал за него и за домашните му: „Днес стана спасение на този дом“. Той не каза същото на младия човек, който спазваше всички Мойсееви заповеди, но сърцето му бе обзето от богатството му и той не желаеше да го споделя с другите, затова Христос каза: „Колко трудно е за ония, които се надяват на богатството си, да влязат в царството Божие“ (Мк. 10:24).

Нека и ние да разсъдим за себе си и да видим дали даваме от богатството си и на другите (а „богатството“ ни не са само парите, имотите, вещите и т.н., но и талантите, опита ни, вярата ни, знанието на евангелието и т.н.) и дали ако сме постъпили несправедливо с някого сетне четворно му се отплащаме? Ако това правим и ако приемем Господа с радост, както Закхей направи, тогава и ние можем да се надяваме, че ще чуем Христовите думи: „Днес стана спасението на този дом!“

15 януари: Десетта прокажени и Христос

На днешната неделя св. Църква ни припомня притчата за Десетте прокажени (Лк. 17:12-19), за да ни поучи какво означава благодарността, вярата и спасението. А какво ни казва Евангелието?

Иисус и очистилият се прокажен, който Му благодарил

Влиза Иисус в едно село, а насреща Му идват десет прокажени, но не се приближават до Него, а отдалече викат: „Иисусе, Наставниче, помилвай ни!“ Иисус не им отговаря – ще ги помилва ли, няма ли? Той просто им казва: идете в града и се покажете на свещениците. И още докато вървели, те изведнъж се очистили от проказата. Зарадвани, те продължили пътя си и никой не се върнал да благодари на Онзи, Който ги очисти, дори и без да им обещава очистване. И все пак един от тях се върнал, паднал пред нозете на Иисус и горещо Му благодарил! „Но нали десетима се очистиха, не се ли намери още някой, който да е благодарен за това и да отдаде на Бога слава за изцелението си?“ питал Иисус. И казал на човека пред нозете му (който при това бил не юдеин, а самарянин): „Стани, иди си: твоята вяра те спаси!“

Ето как вярата и благодарността към Бога могат да доведат до спасението на човека! Само трябва да търсим Бога непрекъснато, да Му благодарим и неотклонно да вярваме в Него! А не като другите девет прокажени, които отначало викали „помилвай ни,“ а сетне забравили какво означава помилване, какво е благодарността и какво е вярата в Онзи, Който не само изцелява, но и спасява душата! Като самарянинът, нека и ние да паднем пред Христовите нозе и да Му благодарим непрестанно за всички благодеяния, които Той ни дава, дори и без да ги искаме! Защото Господ знае от какво имаме нужда, а ние знаем, че вярата и благодарността към Бога няма да останат невъзнаградени.

8 януари 2017 г.: Неделя след Богоявление

В Неделята след Богоявление слушаме св. Евангелие от Мат. 4:12-17, където Христос ни призовава: „Покайте се, защото се приближи Царството небесно.“ Малко преди това същото бе казано и от св. Йоан Предтеча: „Покайте се, защото се приближи Царството небесно“ (Мат. 3:2). Но Йоан Кръстител бе предаден на смърт, а Христос отиде в Галилея, където проповядваше благовестието за Царството Божие и казваше: „Покайте се и вярвайте в Евангелието“ (Мк. 1:15). След Неговото Възнесение проповедта на покаянието бе продължена от светите апостоли, св. апостол Петър, например, казва: „Покайте се и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа за прошка на греховете“ (Деян. 2:38), а малко по-нататък той казва на народа: „Покайте се и обърнете се, за се заличат греховете ви“ (Деян. 3:19).
Ето какво ни учи днешното Евангелие: радостта от празниците, които отпразнувахме – Рождество Христово, Съборът на Пресвета Богородица, св. Василий Велики, Богоявление, св. Йоан Кръстител и т.н. – не трябва да ни отдалечават от мисълта за покаянието, тази мисъл трябва непрекъснато да ни съпровожда и в радостни и в тъжни моменти, защото тя е спасителна мисъл: ако непрекъснато се каем за греховете си, ще имаме и увереността, че Бог ще ни прости греховете, като носим своя кръст и неотлъчно Го следваме!

И тъй, да дерзаем, да не униваме, да живеем с покайно чувство и същевременно да вървим не по широкия път на погибелта, а по тесния път на спасението!

Неделя преди Рождество Христово

Днешната Неделя е Неделята преди Рождество Христово, и на нея слушаме евангелието според ев. Матей, в което се описва чудесното събитие на Боговъплъщението, идването на Земята на Божия Син! Идването на Земята не на земен цар, а на малък и безпомощен младенец, който не се роди в царски палати, а в бедните ясли, но който ще порасне и ще стане най-велик и най-могъщ Спасител на човешкия род. Такова е и Неговото име – Иисус, сиреч Спасител. Нека отново изслушаме цялата първа глава на евангелието според ев. Матей и да разсъдим върху Рождество Христово и Божия промисъл за човешкия род.

Същевременно нека подобаващо да отбележим идващите празници, както вече е обявено тук на блога: Рождество на 25 декември, Пресвета Богородица на 26-ти и св. първомъченик Стефан на 27-ми, а след Нова година църковно да отпразнуваме и св. Василий Велики на 1 януари, Богоявление на 6-ти и св. Йоан Кръстител на 7-ми. Целият месец януари е изпълнен с големи църковни празници – нека по-често да идваме в храма на богослужение и да почетем живота и подвизите на толкова много светци, които неотклонно се застъпват за нас пред Бога, когато искрено и горещо им се молим!

Църковни Служби за Рождественските и Новогодишните Празници

Църковни Служби за Рождественските и Новогодишните Празници

18.12.2016. Неделя преди Рождество Христово

Утреня от 9:30, Св. Литургия от 10:30 ч.

24.12.2016. Бъдни Вечер

Велика Вечерня. Начало: от 18:00 ч.

След Богослужението ще споделим постната трапеза за Бъдни Вечер. Желаещите да донесат постни ястия.

25.12.2016. Рождество Христово. (Коледа)

Утреня от 9:30, Св. Божествена Литургия от 10:30 ч.

Храмът ще бъде отворен до 17:00 ч.

26.12.2016. Събор на Пресвета Богородица.

Храмът ще бъде отворен за поклонение.

27.12.2016. Св. първомъченик и архидякон Стефан.

Молебен от 11 ч.

01.01.2017. Свети Василий Велики (Васильовден), Нова Година

Утреня от 9:30, Св. Литургия от 10:30 ч.

06.01.2017. Свето Богоявление (Йордановден)

Велик Водосвет от 11 ч.

07.01.2017. Свети Йоан Предтеча и Кръстител (Ивановден)

Храмът ще бъде отворен за поклонение.

08.01.2017. Неделя след Богоявление

Утреня от 9:30, Св. Литургия от 10:30 ч. Велик Водосвет.

11-та Неделя след Неделя подир Въздвижение

На днешната неделя слушаме св. Евангелие от Лука, в което Господ Иисус Христос ни подканя да вечеряме с Него. Той изпраща слугите Си и те ни канят да отидем в дома на Господаря. И като отидем, да седнем заедно с Него на трапезата. Да седнем от дясната Му страна, когато в Съдния ден Той ще отсъди според вярата и делата ни.

А ние дали отиваме на вечерята? Дали не сме като всички онези, които Христос покани, но те не дойдоха, защото все бяха заети с нещо: един си купил нива и отишъл да я види, друг си купил рала и отишъл да види каква работа вършат, трети пък този ден се оженил, и тъй нататък.

Всеки си намерил причина, за да не отиде и да седне заедно с Господа на Неговата трапеза. Нека не бъдем като тях, а само като чуем и усетим Господния призив, да изоставим всичко и да следваме Христа, според както той ни казва. Нали и апостолите, когато Той ги повика на служение, изоставиха всичко – кой рибарството, кой занаята си, кой дома си – и Го последваха.

И тъй, нека винаги с Господа да бъдем (1Сол. 4:17)

Във Вторник, 06.12.2016 г.
Св. Николай Мирликийски Чудотворец
НИКУЛДЕН
Молебен от 11 ч.

30 октомври: 5 Неделя след Неделя подир Въздвижение

На днешната 5 Неделя след Неделя подир Въздвижение чуваме откъса от Светото Евангелие, в който се разказва за богаташа и бедния Лазар. Господ Иисус Христос ни поучава и посочва кое е важното в този живот, та след него да заслужим спасението и вечния живот в блаженство и радост от пребиваването с Бога, а не участта на богаташа, който приживе изпитваше радости и задоволство, но не помисляше за Бога и за Неговите наредби.

Когато се видя в ада, богаташът молеше: "Отче Аврааме, смили се над мене, и прати Лазаря да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в тоя пламък. Авраам пък рече: чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар - злото: сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш" [Лк. 16:24-25]

Нека не се стремим към твърде много радости и богатство в този живот, а да търсим Господа и да свидетелстваме за Него сред околните. Защото и богаташът молеше Авраам: "Отче, прати го в бащината ми къща, защото имам петима братя, та да им засвидетелствува, за да не дойдат и те в това място на мъката." [Лк. 16:27-28]

Нека всекидневно да бъдем Христови свидетели, тъй че както ние, така и онези, които приемат Христа като свой Спасител и следват Неговите наредби, да наследят участта на Лазаря, а не на богаташа! Амин!

Тържествена архиерейска литургия и иподяконско пострижение

В Неделята на 23 октомври 2016 г. Негово Високопреосвещенство Западно и Средноевропейският митрополит Антоний отслужи с отец Симеон тържествена света литургия, в хода на която бе извършено и пострижение на четец, певец и свещоносец (иподякон, както често се назовава). Дългогодишният енориаш Ангел, който усърдно напредва във вярата и послушанието, най-накрая бе почетен с тази високо отговорна длъжност и от този момент нататък православната ни община има и нов църковен помощник.

Да му е честита новата църковна длъжност, нека Бог да продължи да го укрепва по пътя на църковното служение и на личните духовни подвизи в Негово име, а на нас енориашите да ни даде сили и упование да му помагаме, както той помага на свещенослужителите и на цялата енория с църковните си умения като четец на Словото Божие, певец и свещоносец (както и помощник на отец Симеон в олтара). Да му пожелаем в бъдеще да бъде удостоен и с други църковни длъжности и така да бъде помощник не само в нашата енория, но и въобще на православната ни църковна общност във Великобритания.

На многая лета, иподяконе!

 

 

 

 

Храмов Празник и посещение на Митрополит Антоний

Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейски Митрополит Антоний ще посети нашата енория и ще отслужи Архиерейска Св. Литургия по случай Храмовия Празник на нашия храм и църковна община, Св. Йоан Рилски, в съслужение с нашия енорийски свещеник, ставр. ик. Симеон Илиев.

Архиерейското Богослужение ще започне в 10:30 ч. в Неделя, 23.10.2016 г.

Тържествено каним всички православни Българи в Лондон да участват в богослужението и получат балгословение от нашия Архиерей.

Тези, които желаят могат също да допринесат за празничната атмосфера след службата като приготвят и донесат баница, сладки и др.

Св. Йоан Рилски Чудотворец

Основа на покаянието, пример на умилението, 

образ на утешението от духовното съвършенство, 

твоето житие бе равноангелно, преподобни; 

пребивавал в молитви, пост и сълзи, 

отче Иоане, моли Христа Бога за нашите души.

Ето как в тропара на светеца виждаме каква основа трябва да имаме и какъв пример и образец на живот трябва да следваме, ако искаме и ние да се удостоим с прославата на свети Йоан Рилски Чудотворец! Той бе удостоен от Бога и с още една висока дарба - да бъде застъпник, молител и закрилник на българския народ!

Нека по неговите молитви и според нашето усърдие да молим Бога да ни даде сълзи на покаяние, чувство на умиление и живот на духовно съвършенство, тъй че и ние да бъдем за Негова прослава и за наше спасение!

Амин!

Посещение на Руския Патриарх Кирил, Освещаване и Литургия

На 16 Октомври 2016 г., Неделя, от 9:30 ч. тържествено Освещаване и Света Литургия в Руската Православна катедрала "Св. Успение Богородично" в Лондон, по повод обновяването й, ще отслужи Н. Св. Московски и на цяла Русия Патриарх Кирил, в съслужение с храмовото духовенство. Нашият енорийски свещеник, ставр. ик. Симеон Илиев и духовници от всички православни църкви в Лондон ще съслужат в тържественото патриаршеско богослужение. За желаещите да присъстват на Светата Литургия, адреса на катедралата е:

67 Ennishmore Gardens, London, SW7 1NH

"Бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден"

1 октомври - Покров на Пресвета Богородица!

Ето как тропарят възпява празника:

Богомайко, като гледаме твоя пречист образ, умилно казваме: покрий ни с честния си покров и ни избави от всяко зло, като молиш твоя Син Христос да спаси душите ни.


Божията майка не само е най-непосредствената застъпница пред Бога за нас, но тя е и истински пример на милосърдие и любов - по образа на нейния Син, Който е Бог-Милосърден. А неделното евангелие за утрешната неделя, 2 октомври, ни поучава с Христовите думи: "Бъдете милосърдни, както и Вашият Отец е милосърден" (Лк. 6:36).

Да не спираме да възхваляваме Пречистата Божия майка и да не преставаме да правим добро и да оказваме милосърдие на всеки наш ближен - т.е. на всеки човек в нужда, било това материална нужда или духовна потребност.

"Не бой се, отсега нататък ще ловиш човеци"

В днешната 1-ва Неделя след Неделя подир Въздвижение ще чуем откъс от Евангелието според ев. Лука, 5:1-11, в който Иисус Христос посочва на учениците Си как с вяра и усърдие те могат да уловят толкова, колкото е угодно на Господа. Христос им посочва, че те ще бъдат ловци на хора - това ще рече, ловци на хора за Евангелието и за Господа.

Всеки християнин трябва да проповядва вярата си и така да "улавя" все още неповярвалите и да ги довежда към Христос и към Неговата Църква. Като довеждаме нови хора в нашия храм, ние ги довеждаме при Господа и ги правим членове на Църквата.

Ето защо вярата ни трябва да бъде мисионерска вяра - чрез нея да проповядваме Царството Божие на всички хора, с които по един или друг повод се срещаме в живота си!

Посещение на Сръбския Патриарх Ириней

На 15 Октомври 2016 г., Събота, от 10 ч. тържествена Света Литургия в Сръбската Православна катедрала в Лондон ще отслужи Н. Св. Сръбския Патриарх Ириней, в съслужение с нашия енорийски свещеник, ставр. ик. Симеон Илиев и духовници от всички православни църкви в Лондон. За желаещите да присъстват на Светото богослужение, адреса на катедралата е: 89 Lancaster Road, London, W11 1QQ.

Неделя след Въздвижение на Честния Кръст Господен

Тази неделя 18 септември се нарича Неделята след Въздвижение. На тази дата честваме паметта на св. преподобни Евмений, епископ Гортински, Чудотворец. Не всеки познава неговите подвизи, затова накратко ще ги припомним тук.

Още от младите си години Евмений благоугодил на Бога с добродетелния си живот, вървял по тесния път, водещ към Царството Небесно, следвайки думите на Господа: “Подвизавайте се да влезете през тесните врата" (Лук. 13:24). Който иска да влезе през тези врата, трябва да се освободи от два тежки товара - грижата за имуществото и грижата за тялото. Свети Евмений се отказал от имуществото си и го раздал на бедните, като помнел колко трудно е за богатия да влезе в Царството Божие; той смятал всичко за тлен, от всичко се отказал, всичко оставил, за да последва Христа, само Него да придобие и с Него да се сподоби. Като се отказал от имуществото си, той го свалил от себе си като някаква дреха и облякъл с него сиромасите, голите и нуждаещите си. Освободил се от всички земни пристрастия, той встъпил на тесния път на нищетата и преминал през тесните врата към небесното богатство.

Преп. Евмений се отказал и от другото бреме - грижата за тялото. С подвизи, трудове, въздържание, пост и бдение той умъртвил плътските похоти и направил тялото си леко, отбягвайки всяко угаждане на плътта и сластолюбие, защото, както казва апостолът, “Който се подвизава, от всичко се въздържа" (1Кор. 9:25). Той се въздържал от всичко, което охранва тялото, утежнява мисълта и поражда страсти. Не давал сън на очите си, докато не очистил своята душа и тяло от страстите и не станал обител на Светия Дух.

Така, отхвърлил от себе си тежкото бреме на имуществото и всички плътски страсти, той станал способен да премине по тесния път и през тесните врата, които водят във вечния живот.

Нека и ние да подражаваме на светите Божии угодници, такива като св. преп. Евмений, та и ние през тесните врата да преминем към вечния живот!

Въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен

Всяка година Църквата отбелязва големия празник "Въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен" в който отбелязваме чудесното явяване на св. кръст на император Константин, неговото намиране на Голгота и връщането му от персийски плен.

Нека всички с едно сърце и една уста да отбележим празника и да пеем тропаря:

Спаси, Господи, люди Твоя и благослови достояние Твое, победы православным христианом на сопротивныя даруя, и Твое сохраняя Крестом Твоим жительство.

(в българска редакция след втория призив текстът по традиция се предава като "...победы православному болгарскому народу на сопротивныя даруя...").

Нека не се поддаваме на светските медии, които днес навсякъде подканят българите да си пожелаят нещо, защото на Кръстовден всяко желание, видите ли, се изпълнявало: няма друго желание за християнина, освен да бъде с Христос и непрекъснато да Го слави, като не забравя да почита Светия Кръст, на който Той бе разпънат, за да изкупи човека от греха, проклятието и смъртта.

Затова и величанието на празника ни казва: "Величаем те, Христе, Който даваш живот, и почитаме Твоя Свят Кръст, чрез който ни спаси от робството на дявола."

8 септември - Рождество Богородично

В четвъртък 8 септември Православната Църква чества един от големите Господски празници - Рождество на Пресвета Богородица! Честваме рождеството на Онази, която Бог избра да бъде Негово вместилище, като стане Майка на Богочовека Иисус Христос.

Ето какво ни говори тропарят на празника:

Рождество Твое, Богородице Дева, радость возвести всей вселенней: из Тебе бо возсия Солнце правды Христос Бог наш, и разрушив клятву, даде благословение, и упразднив смерть, дарова нам живот вечний.

Превод:
 
Твоето рождение, Богородице Дево, радост възвести на цялата вселена, защото от тебе възсия Слънцето на правдата, Христос, нашият Бог и, разрушил клетвата, даде благословение и, обезсилил смъртта, дарува нам живот вечен.

Нека и ние да пребиваваме в тази радост, която бе възвестена на цяла вселена, като непрекъснато търсим застъпничеството на Божията Майка пред Нейния Син.

По молитвите на Пресвета Богородица, Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилвай ни!

11 Неделя след Петдесетница

На днешната 11-та неделя след Петдесетница се чества паметта на пророка и боговидеца Мойсей. А на светата литургия се чете евангелието от Матея, което ни поучава как да прощаваме на онези, които съгрешават или които ни дължат нещо.

Нека си припомним евангелската история, според както е изложена в Мат. 18:23-35: един господар простил на слугата си, който му дължал огромна сума пари, а същият този слуга не простил на другаря си, който му дължал стотинки, защото сърцето му било кораво и хладно. Но господарят му разбрал за неговата лукавост и го наказал за това, че той не простил на брата си, както подобава на всеки християнин.

И Евангелието завършва така: "Тъй и Моят Отец Небесен ще стори с вас, ако всеки от вас не прости от сърце на брата си прегрешенията му."

И тъй, да се поучим от този разказ на Благата вест и да не бъдем коравосърдечни, горди и жестоки, а да бъдем смирени, снизходителни и милосърдни, тъй че в Съдния ден Бог да ни възнагради за тези добродетели и да ни постави отдясно на Себе Си.

10-та неделя след Петдесетница: преп. Мойсей Мурин

В тази 10-та неделя след Петдесетница светата Църква чества паметта на преп. Мойсей Мурин. Неговият живот и дело още веднъж ни показват, че Бог не се отвръща и от най-големия грешник, но промисля за него и го упътва към Себе Си.

Тъй и някогашният разбойник, който всявал ужас в хората поради жестокостта си, познал Божията любов и осъзнал греховете си, като изцяло подчинил волята си на Божията воля. Чрез духовни подвизи той просиял до степента на блажен подвижник на вярата и най-близък Божи приятел.

И ние, като му подражаваме, да не униваме и да мислим, че Бог ще остави чедата си, ако те Го търсят и изпълняват волята Му. Да дерзаем и по примера на преп. Мойсей Мурин да изоставим "разбойничеството" си и непрекъснато да търсим Божията слава.

Преподобни отче Мойсее, моли Бога за нас!

9-та Неделя след Петдесетница

В тази 9-та Неделя след Петдесетница Църквата празнува паметта на св. ап. Тадей, известен още като Юда Тадей - един от 70-те Господни апостоли.

Тропарът на светия апостол възкликва:

Христов сродник, о Иудо, и за твърд мъченик познат,
свещенолепно те възхваляваме, потъпкал прелестта и вярата запазил,
затова и ние днес, празнуващите твоята всесвята памят,
с твоите молитви приемаме опрощение на греховете.

По неговите молитви и според нашето усърдие, Христе Боже наш, помилуй нас! Амин!

6-та Неделя след Петдесетница - Богородични заговезни

Тази година 6-та Неделя след Петдесетница се пада и Неделя на Богородичните заговезни, в края на които ще отбележим чудното Успение на Пресвета Богородица и междувременно ще отпразнуваме два от най-големите господски празници през летните месеци - Преображение Господне на 6 август и Успение Богородично на 15 август.

По време на литургията утре ще чуем и Посланието на св. ап. Павел до Римляни, 12 глава, стихове 6-14, където апостолът ни наставлява:

"Имаш ли пророчество, пророчествувай според вярата; имаш ли служба, пребъдвай в службата; учител ли си, - в учението; наставник ли си, - наставлявай; дарител ли си, - дарувай простосърдечно; предстоятел ли си, - предстоявай с усърдие; благотворител ли си, - благотвори на радо сърце. Любовта да бъде нелицемерна; отвръщайте се от злото, прилепяйте се към доброто; бъдете един към други нежни с братска любов; преваряйте се в почет един към други; в усърдието не бивайте лениви; духом бъдете пламенни; Господу служете; бъдете радостни в надеждата; в скръбта бивайте търпеливи, в молитвата - постоянни; помагайте на светиите в техните нужди; залягайте да бъдете страннолюбиви; благославяйте вашите гонители; благославяйте, а не кълнете."

И тъй, нека по неговите наставления богоугодно да наченем от неделя вечерта Богородичния пост и с духовна радост да посрещнем и двата големи Господски празници.

Хаджи Радостин

Както всички вече знаем, неотдавна нашата енория се сдоби с още един хаджия - нашия обичен в Христа брат Радостин (Ради, както всички го знаем), който тъкмо по време на Страстната Седмица и на Пасхалните тържества извърши поклонение на Светите земи.

Ето и грамотата, която се дава на поклонниците, които посетят всички Свети места, подписана лично от Йерусалимския патриарх Теофил.

––––––––––––––––––

Тъй като тук снимката е в умален вид, ето тук съдържанието на текста (чийто оригинал е на руски език):

 

Теофил, по Божия милост Патриарх на светия град Йерусалим и на цяла Палестина

С настоящата Патриаршеска грамота наше смирение потвърждава, че хаджи Радостин Любенов посети и се поклони в светите места, принадлежащи на Майката на всички Църкви на Сион: във всечестния храм Благовещение на Пресвета Богородица в Назарет; в пещерата на Рождество Христово във Витлеем, която прие Бога в себе си; на четиридесетдневната планина; на Светата Голгота; на Всесветият Гроб на Спасителя; на Елеонската планина, където Господ се възнесе; на светата планина Сион; в гробницата на Божията Майка в Гетсимания; в гробницата на свети Лазар във Витания; на Таворската планина; на Тивериадското езеро; при Якововия кладенец; както и на други Свети места, които послужиха на Спасителя за нашето спасение; и той също така се освети в Йорданските води.

И тъй, като се удостои чрез благодатта на Всесветия и Живоносен Гроб да види с очите си тази Света земя и като бе възроден от реката на нашата непорочна вяра, го изпращаме обратно в къщи с отеческите ни пожелания и с патриаршеско благословение, и като доказателство и безспорно свидетелство за благочестивото му поклонение, връчваме на гореупоменатия благоговеен поклонник тази Патриаршеска Грамота.

Патриарх Теофил, Светият град Йерусалим, 2016 г.: от 20 април до 5 май.

–––––––––––––––––––

Ето, виждаме колко места хаджи Ради е посетил, какви благодатни мигове е изпитал, когато е стъпвал там, където и Спасителят е ходел и проповядвал. Дай Боже всекиму такова поклонение, каквото Ради извърши. И вече с право го наричаме хаджи Ради, защото той се удостои да види с очи, да чуе с уши и да усети със сърце и душа благослованието на Светите земи.

Да му пожелаем още по-дръзновено подвизаване във вярата и споделяне на радостта от хаджилъка с всички около него, та онези, които вече са повярвали в Христа да укрепват във вярата, а онези, които още не са изпитали Божията любов, да потърсят Спасителя и като Го познаят, да вървят по Неговите пътища. Амин!