„Днес стана спасение на този дом“ – каза Христос за дома на Закхея. Как тъй бе дарувано спасението на дома му? Нали Закхей бе началник, при това началник на митарите, и той беше доста богат? А сам Иисус много пъти повтаря, че богатите трудно ще влязат в Царството небесно. Закхей нито беше Негов ученик, нито в живота си е показвал някаква вяра в Иисуса, а само бе чувал за него.
Но да чуеш за Христа и за Неговото евангелие вече е предпоставка за вярата в Него и за спасението и тъкмо това ни посочва Закхей: той бе чувал за него и когато разбрал, по кой път ще мине Иисус, се затичал натам, за да Го види, но понеже бил нисък на ръст, а пък отвсякъде се стичал народ, си казал, „Как ще видя Иисуса, за Когото толкова много говорят, като съм толкова дребен.“ Но голямото му желание да види Господа му подсказало да се качи на едно смокиново дърво и оттам да очаква приближаването Му.
Евангелският разказ след това накратко повествува: Христос минава, вижда Закхей на дървото и му казва: „Слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти.“ И малко след това Закхей с радост приел Иисус в дома си и му казал какво означава богатството за него: половината от имота си дава на сиромаси и ако от някого нещо е взел несправедливо, отплаща му се четворно. Видял Иисус вярата в сърцето на Закхей, видял, че богатството не е обзело ума и сърцето му, затова казал за него и за домашните му: „Днес стана спасение на този дом“. Той не каза същото на младия човек, който спазваше всички Мойсееви заповеди, но сърцето му бе обзето от богатството му и той не желаеше да го споделя с другите, затова Христос каза: „Колко трудно е за ония, които се надяват на богатството си, да влязат в царството Божие“ (Мк. 10:24).
Нека и ние да разсъдим за себе си и да видим дали даваме от богатството си и на другите (а „богатството“ ни не са само парите, имотите, вещите и т.н., но и талантите, опита ни, вярата ни, знанието на евангелието и т.н.) и дали ако сме постъпили несправедливо с някого сетне четворно му се отплащаме? Ако това правим и ако приемем Господа с радост, както Закхей направи, тогава и ние можем да се надяваме, че ще чуем Христовите думи: „Днес стана спасението на този дом!“
„Днес стана спасение на този дом“ – каза Христос за дома на Закхея. Как тъй бе дарувано спасението на дома му? Нали Закхей бе началник, при това началник на митарите, и той беше доста богат? А сам Иисус много пъти повтаря, че богатите трудно ще влязат в Царството небесно. Закхей нито беше Негов ученик, нито в живота си е показвал някаква вяра в Иисуса, а само бе чувал за него.
Но да чуеш за Христа и за Неговото евангелие вече е предпоставка за вярата в Него и за спасението и тъкмо това ни посочва Закхей: той бе чувал за него и когато разбрал, по кой път ще мине Иисус, се затичал натам, за да Го види, но понеже бил нисък на ръст, а пък отвсякъде се стичал народ, си казал, „Как ще видя Иисуса, за Когото толкова много говорят, като съм толкова дребен.“ Но голямото му желание да види Господа му подсказало да се качи на едно смокиново дърво и оттам да очаква приближаването Му.
Евангелският разказ след това накратко повествува: Христос минава, вижда Закхей на дървото и му казва: „Слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти.“ И малко след това Закхей с радост приел Иисус в дома си и му казал какво означава богатството за него: половината от имота си дава на сиромаси и ако от някого нещо е взел несправедливо, отплаща му се четворно. Видял Иисус вярата в сърцето на Закхей, видял, че богатството не е обзело ума и сърцето му, затова казал за него и за домашните му: „Днес стана спасение на този дом“. Той не каза същото на младия човек, който спазваше всички Мойсееви заповеди, но сърцето му бе обзето от богатството му и той не желаеше да го споделя с другите, затова Христос каза: „Колко трудно е за ония, които се надяват на богатството си, да влязат в царството Божие“ (Мк. 10:24).
Нека и ние да разсъдим за себе си и да видим дали даваме от богатството си и на другите (а „богатството“ ни не са само парите, имотите, вещите и т.н., но и талантите, опита ни, вярата ни, знанието на евангелието и т.н.) и дали ако сме постъпили несправедливо с някого сетне четворно му се отплащаме? Ако това правим и ако приемем Господа с радост, както Закхей направи, тогава и ние можем да се надяваме, че ще чуем Христовите думи: „Днес стана спасението на този дом!“
No comments:
Post a Comment