Няма по-голяма сила на света от покаянието и прошката, казал един мъдрец! И
ние вярващите най-добре знаем това, защото покаянието и прошката от невъзможното
правят възможно, омърсеното правят чисто бяло, отдалечилите се от Светлината
приближават към нейния Източник! Затова и митарят – грешен човек – „си отиде
по-оправдан от фарисея“.
От днешната неделя започваме пеенето на чудното песнопение „Отвори ми
вратите на покаянието“ („Покаяния отверзи ми двери, Жизнодавче…“), което ще
пеем чак до страстната седмица преди Христовото възкресение. Това песнопение
най-пълно разкрива силата на покаянието: „Отвори ми вратите на покаянието,
Жизнодавче, защото духът ми рано сутрин вече е в Твоя свят храм, макар и да
нося телесен храм, който целият е омърсен от греховете. Но Ти, който си
Най-Щедър, ме очистваш поради Твоята преблага милост“. По-нататък молитвата ни
се възнася и към Пресвета Богородица, като възкликваме: „Посочи ми пътя на
спасението, Богородице, защото душата ми цяла е омърсена от греховете и защото
целият си живот преминах в безделие. Но зная, че по Твоите молитви Ти ще ме
избавиш от всяка нечистота“. И след това продължаваме: „Помилвай ме, Боже,
според голямата Си милост, и според голямата Си щедрост очисти беззаконието ми.
И аз, окаяният, като си спомням за множеството извършени от мен грехове, треперя
и се ужасявам, като зная, че ще настъпи страшния съден ден. Но се надявам на Твоята
велика милост и като Давид Ти викам: Помилуй ме, Боже, според голямата Си
милост“.
