Притчата за блудния син е една от най-поучителните в евангелието, и тя ни посочва, че всеки от нас вярващите може да изпадне в положението на този син: да се отдалечи от Бога, да пилее дадените му дарби и да не си спомня за своя Отец и за благата, които Той дава на всеки, който се опомни и истински Го потърси.
Така и блудният син се опомнил и искрено признал греховете си. А неговият Отец, вместо да го отхвърли от Себе Си като грешник и прахосник, го приел на драго сърце и Си казал: „Този мой син мъртъв беше и оживя, изгубен беше и се намери“.
Нека и ние да се стараем винаги да се връщаме към Отца, независимо колко сме съгрешили и колко сме се отдалечили от Него, да Го молим за прошка и да се надяваме, че Той ще ни отдели място сред слугите му, а не сред достойните пред Него, които винаги са с Него и винаги Му благоугаждат. Синът Човечески дойде да подири и спаси погиналото (Лк. 19:10), и ние грешните, трябва винаги да Го търсим и да Го молим да ни приеме в Царството Си, като оттук нататък се стараем неотклонно да Го следваме, носейки своя кръст.
No comments:
Post a Comment