В древния Йерусалим при така наречените Овчи порти се намирала къпалня, наречена "Дом на милосърдието," на еврейски Витезда. Тя имала пет отделения, пълни с множество болни: слепи, хроми, боледуващи от всякакви болести. Те стоели там и чакали да се случи чудото - да слезе Ангел Господен от небето, да раздвижи водата, за да стане тя целебна, а който успеел да влезе пръв в лечебната вода, непременно щял да оздравее.
Сред множеството имало един човек, който чакал цели 38 години. Като узнал за дългото му боледуване, Иисус го попитал: "Искаш ли да оздравееш?" А той Му отговорил: "Да, но си нямам човек, който да ме пусне в къпалнята, когато се раздвижи водата." Иисус му казал: "Стани, вземи одъра си и ходи!" Човекът веднага оздравял, взел одъра и си тръгнал.
На това чудо Господне е посветен и празникът, наречен Неделя на разслабения (т.е. на освободения от болест). Този човек чакал десетилетия, измъчвал се от непоносими страдания, но нямало човек, който да се трогне от мъките му и да му помогне. Всеки бил зает само със себе си, затворил се в своите лични интереси и не виждал нищо извън тях.
Понякога и ние изпадаме в подобна ситуация: боледуваме духовно и чакаме чудо, а не се сещаме, че още от кръщението си ние неотклонно имаме Човек до себе си - Иисус Христос, и стига да Му кажем: "Господи, изцели ме," Той ще побърза да излекува душевните ни болки. Ето защо да не униваме, а твърдо да вярваме, че каквото поискаме от Христа с вяра и упование, то ще ни бъде дадено, стига неотклонно да Го следваме и да пребиваваме в Неговата Църква.
No comments:
Post a Comment