Шеста Неделя след Пасха – на слепородения

И тази така известна история от евангелието – изцеляването на сляп човек – прилича на много други изцеления, които Христос върши през земното си служение. И в нея като че няма нищо особено – Иисус излекува поредния недъгав човек, и какво чудно има в това?

 

Чудното не е в самото излекуване, а във въпроса защо Христос лекува грешниците. В случая със слепия Той го прави, за да станат делата Божии явни за всеки; прави го, за да посрами книжници и фарисеи и всеки, който все още не е убеден, че Той и Божият Син; прави го, та излекуваният истински да Го изповядва и да му каже: Ти си Син Божи; и накрая, прави го, като казва: „за съд дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да станат слепи“ (Йоан 9:37). Не че Христос прави виждащите слепи – те сами правят себе си слепи за истинския Бог и за Неговия Син. Затова Той казва на фарисеите: „Да бяхте били слепи, не щяхте да имате грях; но сега казвате, че виждате, затова грехът ви остава."

 

И тъй, нека не бъдем като тях, а винаги да виждаме с духовните си очи и със сърцето си Онзи, Който не само ни дава телесно и духовно здраве, но непрекъснато ни призовава да Го следваме, като ни обещава Царството Небесно.