Простете, и ще ви се прости...

Ето това ни учи днес, на Сирна Неделя, светото евангелие: „Aко простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви“ (Мат. 6:14-15). Да прощаваме, ако искаме да ни се прости, защото Бог вижда в сърцето на всеки от нас и знае от какво имаме нужда, дори преди да сме го поискали! И на прощаващите Той ще даде благодат, а на осъждащите ще каже, че с устата си Го почитат, но сърцето им стои далеч от Него (срв. Мат. 15:8).

Св. евангелие на днешната Неделя още ни поучава: „Кога постите, не бивайте намръщени като лицемерците; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда. А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.“ (Мат. 6:16-18). Нека през дните и седмиците на Великия пост да не бъдем мрачни и да страним от хората, като се показваме, че сме големи постници, а с духовна радост да споделяме с всички около нас идващата вест за очакваното най-велико събитие в човешката история – Възкресението на Господа Иисуса Христа, Спасителя на човеците и на света!

А кога дойде Син Човечески в славата Си...

"А кога дойде Син Човечески в славата Си..." - ето как започва днешното литургийно евангелие в Неделя Месопусна, още известна като Неделя, в която на вярващите се напомня за Страшния Христов Съд, който има да дойде - рано или късно!

Но колко е "страшен" Христостовият съд? Страшен е за ония, които непрекъснато се отдалечават от Бога чрез греховете си и гордостта си; не е страшен за онези, които винаги носят кръста си и следват Господа, според както Той ни призовава.

Ето защо да не мислим за този последен Съд над човеците като за някакво земно наказание, от което като по инстинкт хората се страхуват - нека да виждаме в Христовия Съд справедливата награда за верните Му последователи и справедливото възмездие за отстъпилите от Него! Не страх или някаква прекалена радост трябва да ни обхващат при мисълта за Съда, а чувството за непрекъсната близост до Бога чрез неотклонно следване на повелите Му! Амин!

Отче, съгреших против небето и пред Тебе…

Притчата за блудния син е една от най-поучителните в евангелието, и тя ни посочва, че всеки от нас вярващите може да изпадне в положението на този син: да се отдалечи от Бога, да пилее дадените му дарби и да не си спомня за своя Отец и за благата, които Той дава на всеки, който се опомни и истински Го потърси.

Така и блудният син се опомнил и искрено признал греховете си. А неговият Отец, вместо да го отхвърли от Себе Си като грешник и прахосник, го приел на драго сърце и Си казал: „Този мой син мъртъв беше и оживя, изгубен беше и се намери“.

Нека и ние да се стараем винаги да се връщаме към Отца, независимо колко сме съгрешили и колко сме се отдалечили от Него, да Го молим за прошка и да се надяваме, че Той ще ни отдели място сред слугите му, а не сред достойните пред Него, които винаги са с Него и винаги Му благоугаждат. Синът Човечески дойде да подири и спаси погиналото (Лк. 19:10), и ние грешните, трябва винаги да Го търсим и да Го молим да ни приеме в Царството Си, като оттук нататък се стараем неотклонно да Го следваме, носейки своя кръст.

Двама човека влязоха в храма да се помолят

„Двама човека влязоха в храма да се помолят,“ говори ни св. евангелие, и ни посочва, че след като се молили, единият си отишъл по-оправдан от другия. Защо? Отговорът е пределно ясен: „Всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат.“

Неделята на митаря и фарисея е началото на подготвителните седмици, предшестващи Великия пост – пост на духовна радост и същевременно на ограничения, както на мисли, чувства и воля, така и на материалното ни обкръжение.

Нека добре да вникнем в разказа на евангелието и да вземем пример от митаря, който макар и да бе грешник, се смири и излезе от храма повече оправдан, отколкото гордия фарисей. Нека тези подготвителни седмици да бъдат добра основа за по-успешно и спасително подвизаване и дръзновение по време на Великия пост, та в неговия край с духовна радост да посрещнем най-великото събитие в човешката история – възкресението на Господа Иисуса Христа!

29 януари: Неделя на Закхея

„Днес стана спасение на този дом“ – каза Христос за дома на Закхея. Как тъй бе дарувано спасението на дома му? Нали Закхей бе началник, при това началник на митарите, и той беше доста богат? А сам Иисус много пъти повтаря, че богатите трудно ще влязат в Царството небесно. Закхей нито беше Негов ученик, нито в живота си е показвал някаква вяра в Иисуса, а само бе чувал за него.

Но да чуеш за Христа и за Неговото евангелие вече е предпоставка за вярата в Него и за спасението и тъкмо това ни посочва Закхей: той бе чувал за него и когато разбрал, по кой път ще мине Иисус, се затичал натам, за да Го види, но понеже бил нисък на ръст, а пък отвсякъде се стичал народ, си казал, „Как ще видя Иисуса, за Когото толкова много говорят, като съм толкова дребен.“ Но голямото му желание да види Господа му подсказало да се качи на едно смокиново дърво и оттам да очаква приближаването Му.

Евангелският разказ след това накратко повествува: Христос минава, вижда Закхей на дървото и му казва: „Слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти.“ И малко след това Закхей с радост приел Иисус в дома си и му казал какво означава богатството за него: половината от имота си дава на сиромаси и ако от някого нещо е взел несправедливо, отплаща му се четворно. Видял Иисус вярата в сърцето на Закхей, видял, че богатството не е обзело ума и сърцето му, затова казал за него и за домашните му: „Днес стана спасение на този дом“. Той не каза същото на младия човек, който спазваше всички Мойсееви заповеди, но сърцето му бе обзето от богатството му и той не желаеше да го споделя с другите, затова Христос каза: „Колко трудно е за ония, които се надяват на богатството си, да влязат в царството Божие“ (Мк. 10:24).

Нека и ние да разсъдим за себе си и да видим дали даваме от богатството си и на другите (а „богатството“ ни не са само парите, имотите, вещите и т.н., но и талантите, опита ни, вярата ни, знанието на евангелието и т.н.) и дали ако сме постъпили несправедливо с някого сетне четворно му се отплащаме? Ако това правим и ако приемем Господа с радост, както Закхей направи, тогава и ние можем да се надяваме, че ще чуем Христовите думи: „Днес стана спасението на този дом!“

15 януари: Десетта прокажени и Христос

На днешната неделя св. Църква ни припомня притчата за Десетте прокажени (Лк. 17:12-19), за да ни поучи какво означава благодарността, вярата и спасението. А какво ни казва Евангелието?

Иисус и очистилият се прокажен, който Му благодарил

Влиза Иисус в едно село, а насреща Му идват десет прокажени, но не се приближават до Него, а отдалече викат: „Иисусе, Наставниче, помилвай ни!“ Иисус не им отговаря – ще ги помилва ли, няма ли? Той просто им казва: идете в града и се покажете на свещениците. И още докато вървели, те изведнъж се очистили от проказата. Зарадвани, те продължили пътя си и никой не се върнал да благодари на Онзи, Който ги очисти, дори и без да им обещава очистване. И все пак един от тях се върнал, паднал пред нозете на Иисус и горещо Му благодарил! „Но нали десетима се очистиха, не се ли намери още някой, който да е благодарен за това и да отдаде на Бога слава за изцелението си?“ питал Иисус. И казал на човека пред нозете му (който при това бил не юдеин, а самарянин): „Стани, иди си: твоята вяра те спаси!“

Ето как вярата и благодарността към Бога могат да доведат до спасението на човека! Само трябва да търсим Бога непрекъснато, да Му благодарим и неотклонно да вярваме в Него! А не като другите девет прокажени, които отначало викали „помилвай ни,“ а сетне забравили какво означава помилване, какво е благодарността и какво е вярата в Онзи, Който не само изцелява, но и спасява душата! Като самарянинът, нека и ние да паднем пред Христовите нозе и да Му благодарим непрестанно за всички благодеяния, които Той ни дава, дори и без да ги искаме! Защото Господ знае от какво имаме нужда, а ние знаем, че вярата и благодарността към Бога няма да останат невъзнаградени.

8 януари 2017 г.: Неделя след Богоявление

В Неделята след Богоявление слушаме св. Евангелие от Мат. 4:12-17, където Христос ни призовава: „Покайте се, защото се приближи Царството небесно.“ Малко преди това същото бе казано и от св. Йоан Предтеча: „Покайте се, защото се приближи Царството небесно“ (Мат. 3:2). Но Йоан Кръстител бе предаден на смърт, а Христос отиде в Галилея, където проповядваше благовестието за Царството Божие и казваше: „Покайте се и вярвайте в Евангелието“ (Мк. 1:15). След Неговото Възнесение проповедта на покаянието бе продължена от светите апостоли, св. апостол Петър, например, казва: „Покайте се и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа за прошка на греховете“ (Деян. 2:38), а малко по-нататък той казва на народа: „Покайте се и обърнете се, за се заличат греховете ви“ (Деян. 3:19).
Ето какво ни учи днешното Евангелие: радостта от празниците, които отпразнувахме – Рождество Христово, Съборът на Пресвета Богородица, св. Василий Велики, Богоявление, св. Йоан Кръстител и т.н. – не трябва да ни отдалечават от мисълта за покаянието, тази мисъл трябва непрекъснато да ни съпровожда и в радостни и в тъжни моменти, защото тя е спасителна мисъл: ако непрекъснато се каем за греховете си, ще имаме и увереността, че Бог ще ни прости греховете, като носим своя кръст и неотлъчно Го следваме!

И тъй, да дерзаем, да не униваме, да живеем с покайно чувство и същевременно да вървим не по широкия път на погибелта, а по тесния път на спасението!

Неделя преди Рождество Христово

Днешната Неделя е Неделята преди Рождество Христово, и на нея слушаме евангелието според ев. Матей, в което се описва чудесното събитие на Боговъплъщението, идването на Земята на Божия Син! Идването на Земята не на земен цар, а на малък и безпомощен младенец, който не се роди в царски палати, а в бедните ясли, но който ще порасне и ще стане най-велик и най-могъщ Спасител на човешкия род. Такова е и Неговото име – Иисус, сиреч Спасител. Нека отново изслушаме цялата първа глава на евангелието според ев. Матей и да разсъдим върху Рождество Христово и Божия промисъл за човешкия род.

Същевременно нека подобаващо да отбележим идващите празници, както вече е обявено тук на блога: Рождество на 25 декември, Пресвета Богородица на 26-ти и св. първомъченик Стефан на 27-ми, а след Нова година църковно да отпразнуваме и св. Василий Велики на 1 януари, Богоявление на 6-ти и св. Йоан Кръстител на 7-ми. Целият месец януари е изпълнен с големи църковни празници – нека по-често да идваме в храма на богослужение и да почетем живота и подвизите на толкова много светци, които неотклонно се застъпват за нас пред Бога, когато искрено и горещо им се молим!

Църковни Служби за Рождественските и Новогодишните Празници

Църковни Служби за Рождественските и Новогодишните Празници

18.12.2016. Неделя преди Рождество Христово

Утреня от 9:30, Св. Литургия от 10:30 ч.

24.12.2016. Бъдни Вечер

Велика Вечерня. Начало: от 18:00 ч.

След Богослужението ще споделим постната трапеза за Бъдни Вечер. Желаещите да донесат постни ястия.

25.12.2016. Рождество Христово. (Коледа)

Утреня от 9:30, Св. Божествена Литургия от 10:30 ч.

Храмът ще бъде отворен до 17:00 ч.

26.12.2016. Събор на Пресвета Богородица.

Храмът ще бъде отворен за поклонение.

27.12.2016. Св. първомъченик и архидякон Стефан.

Молебен от 11 ч.

01.01.2017. Свети Василий Велики (Васильовден), Нова Година

Утреня от 9:30, Св. Литургия от 10:30 ч.

06.01.2017. Свето Богоявление (Йордановден)

Велик Водосвет от 11 ч.

07.01.2017. Свети Йоан Предтеча и Кръстител (Ивановден)

Храмът ще бъде отворен за поклонение.

08.01.2017. Неделя след Богоявление

Утреня от 9:30, Св. Литургия от 10:30 ч. Велик Водосвет.

11-та Неделя след Неделя подир Въздвижение

На днешната неделя слушаме св. Евангелие от Лука, в което Господ Иисус Христос ни подканя да вечеряме с Него. Той изпраща слугите Си и те ни канят да отидем в дома на Господаря. И като отидем, да седнем заедно с Него на трапезата. Да седнем от дясната Му страна, когато в Съдния ден Той ще отсъди според вярата и делата ни.

А ние дали отиваме на вечерята? Дали не сме като всички онези, които Христос покани, но те не дойдоха, защото все бяха заети с нещо: един си купил нива и отишъл да я види, друг си купил рала и отишъл да види каква работа вършат, трети пък този ден се оженил, и тъй нататък.

Всеки си намерил причина, за да не отиде и да седне заедно с Господа на Неговата трапеза. Нека не бъдем като тях, а само като чуем и усетим Господния призив, да изоставим всичко и да следваме Христа, според както той ни казва. Нали и апостолите, когато Той ги повика на служение, изоставиха всичко – кой рибарството, кой занаята си, кой дома си – и Го последваха.

И тъй, нека винаги с Господа да бъдем (1Сол. 4:17)

Във Вторник, 06.12.2016 г.
Св. Николай Мирликийски Чудотворец
НИКУЛДЕН
Молебен от 11 ч.

30 октомври: 5 Неделя след Неделя подир Въздвижение

На днешната 5 Неделя след Неделя подир Въздвижение чуваме откъса от Светото Евангелие, в който се разказва за богаташа и бедния Лазар. Господ Иисус Христос ни поучава и посочва кое е важното в този живот, та след него да заслужим спасението и вечния живот в блаженство и радост от пребиваването с Бога, а не участта на богаташа, който приживе изпитваше радости и задоволство, но не помисляше за Бога и за Неговите наредби.

Когато се видя в ада, богаташът молеше: "Отче Аврааме, смили се над мене, и прати Лазаря да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в тоя пламък. Авраам пък рече: чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар - злото: сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш" [Лк. 16:24-25]

Нека не се стремим към твърде много радости и богатство в този живот, а да търсим Господа и да свидетелстваме за Него сред околните. Защото и богаташът молеше Авраам: "Отче, прати го в бащината ми къща, защото имам петима братя, та да им засвидетелствува, за да не дойдат и те в това място на мъката." [Лк. 16:27-28]

Нека всекидневно да бъдем Христови свидетели, тъй че както ние, така и онези, които приемат Христа като свой Спасител и следват Неговите наредби, да наследят участта на Лазаря, а не на богаташа! Амин!

Тържествена архиерейска литургия и иподяконско пострижение

В Неделята на 23 октомври 2016 г. Негово Високопреосвещенство Западно и Средноевропейският митрополит Антоний отслужи с отец Симеон тържествена света литургия, в хода на която бе извършено и пострижение на четец, певец и свещоносец (иподякон, както често се назовава). Дългогодишният енориаш Ангел, който усърдно напредва във вярата и послушанието, най-накрая бе почетен с тази високо отговорна длъжност и от този момент нататък православната ни община има и нов църковен помощник.

Да му е честита новата църковна длъжност, нека Бог да продължи да го укрепва по пътя на църковното служение и на личните духовни подвизи в Негово име, а на нас енориашите да ни даде сили и упование да му помагаме, както той помага на свещенослужителите и на цялата енория с църковните си умения като четец на Словото Божие, певец и свещоносец (както и помощник на отец Симеон в олтара). Да му пожелаем в бъдеще да бъде удостоен и с други църковни длъжности и така да бъде помощник не само в нашата енория, но и въобще на православната ни църковна общност във Великобритания.

На многая лета, иподяконе!

 

 

 

 

Храмов Празник и посещение на Митрополит Антоний

Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейски Митрополит Антоний ще посети нашата енория и ще отслужи Архиерейска Св. Литургия по случай Храмовия Празник на нашия храм и църковна община, Св. Йоан Рилски, в съслужение с нашия енорийски свещеник, ставр. ик. Симеон Илиев.

Архиерейското Богослужение ще започне в 10:30 ч. в Неделя, 23.10.2016 г.

Тържествено каним всички православни Българи в Лондон да участват в богослужението и получат балгословение от нашия Архиерей.

Тези, които желаят могат също да допринесат за празничната атмосфера след службата като приготвят и донесат баница, сладки и др.

Св. Йоан Рилски Чудотворец

Основа на покаянието, пример на умилението, 

образ на утешението от духовното съвършенство, 

твоето житие бе равноангелно, преподобни; 

пребивавал в молитви, пост и сълзи, 

отче Иоане, моли Христа Бога за нашите души.

Ето как в тропара на светеца виждаме каква основа трябва да имаме и какъв пример и образец на живот трябва да следваме, ако искаме и ние да се удостоим с прославата на свети Йоан Рилски Чудотворец! Той бе удостоен от Бога и с още една висока дарба - да бъде застъпник, молител и закрилник на българския народ!

Нека по неговите молитви и според нашето усърдие да молим Бога да ни даде сълзи на покаяние, чувство на умиление и живот на духовно съвършенство, тъй че и ние да бъдем за Негова прослава и за наше спасение!

Амин!

Посещение на Руския Патриарх Кирил, Освещаване и Литургия

На 16 Октомври 2016 г., Неделя, от 9:30 ч. тържествено Освещаване и Света Литургия в Руската Православна катедрала "Св. Успение Богородично" в Лондон, по повод обновяването й, ще отслужи Н. Св. Московски и на цяла Русия Патриарх Кирил, в съслужение с храмовото духовенство. Нашият енорийски свещеник, ставр. ик. Симеон Илиев и духовници от всички православни църкви в Лондон ще съслужат в тържественото патриаршеско богослужение. За желаещите да присъстват на Светата Литургия, адреса на катедралата е:

67 Ennishmore Gardens, London, SW7 1NH

"Бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден"

1 октомври - Покров на Пресвета Богородица!

Ето как тропарят възпява празника:

Богомайко, като гледаме твоя пречист образ, умилно казваме: покрий ни с честния си покров и ни избави от всяко зло, като молиш твоя Син Христос да спаси душите ни.


Божията майка не само е най-непосредствената застъпница пред Бога за нас, но тя е и истински пример на милосърдие и любов - по образа на нейния Син, Който е Бог-Милосърден. А неделното евангелие за утрешната неделя, 2 октомври, ни поучава с Христовите думи: "Бъдете милосърдни, както и Вашият Отец е милосърден" (Лк. 6:36).

Да не спираме да възхваляваме Пречистата Божия майка и да не преставаме да правим добро и да оказваме милосърдие на всеки наш ближен - т.е. на всеки човек в нужда, било това материална нужда или духовна потребност.

"Не бой се, отсега нататък ще ловиш човеци"

В днешната 1-ва Неделя след Неделя подир Въздвижение ще чуем откъс от Евангелието според ев. Лука, 5:1-11, в който Иисус Христос посочва на учениците Си как с вяра и усърдие те могат да уловят толкова, колкото е угодно на Господа. Христос им посочва, че те ще бъдат ловци на хора - това ще рече, ловци на хора за Евангелието и за Господа.

Всеки християнин трябва да проповядва вярата си и така да "улавя" все още неповярвалите и да ги довежда към Христос и към Неговата Църква. Като довеждаме нови хора в нашия храм, ние ги довеждаме при Господа и ги правим членове на Църквата.

Ето защо вярата ни трябва да бъде мисионерска вяра - чрез нея да проповядваме Царството Божие на всички хора, с които по един или друг повод се срещаме в живота си!

Посещение на Сръбския Патриарх Ириней

На 15 Октомври 2016 г., Събота, от 10 ч. тържествена Света Литургия в Сръбската Православна катедрала в Лондон ще отслужи Н. Св. Сръбския Патриарх Ириней, в съслужение с нашия енорийски свещеник, ставр. ик. Симеон Илиев и духовници от всички православни църкви в Лондон. За желаещите да присъстват на Светото богослужение, адреса на катедралата е: 89 Lancaster Road, London, W11 1QQ.

Неделя след Въздвижение на Честния Кръст Господен

Тази неделя 18 септември се нарича Неделята след Въздвижение. На тази дата честваме паметта на св. преподобни Евмений, епископ Гортински, Чудотворец. Не всеки познава неговите подвизи, затова накратко ще ги припомним тук.

Още от младите си години Евмений благоугодил на Бога с добродетелния си живот, вървял по тесния път, водещ към Царството Небесно, следвайки думите на Господа: “Подвизавайте се да влезете през тесните врата" (Лук. 13:24). Който иска да влезе през тези врата, трябва да се освободи от два тежки товара - грижата за имуществото и грижата за тялото. Свети Евмений се отказал от имуществото си и го раздал на бедните, като помнел колко трудно е за богатия да влезе в Царството Божие; той смятал всичко за тлен, от всичко се отказал, всичко оставил, за да последва Христа, само Него да придобие и с Него да се сподоби. Като се отказал от имуществото си, той го свалил от себе си като някаква дреха и облякъл с него сиромасите, голите и нуждаещите си. Освободил се от всички земни пристрастия, той встъпил на тесния път на нищетата и преминал през тесните врата към небесното богатство.

Преп. Евмений се отказал и от другото бреме - грижата за тялото. С подвизи, трудове, въздържание, пост и бдение той умъртвил плътските похоти и направил тялото си леко, отбягвайки всяко угаждане на плътта и сластолюбие, защото, както казва апостолът, “Който се подвизава, от всичко се въздържа" (1Кор. 9:25). Той се въздържал от всичко, което охранва тялото, утежнява мисълта и поражда страсти. Не давал сън на очите си, докато не очистил своята душа и тяло от страстите и не станал обител на Светия Дух.

Така, отхвърлил от себе си тежкото бреме на имуществото и всички плътски страсти, той станал способен да премине по тесния път и през тесните врата, които водят във вечния живот.

Нека и ние да подражаваме на светите Божии угодници, такива като св. преп. Евмений, та и ние през тесните врата да преминем към вечния живот!