Веднъж, по време на пламенна молитва за по-скоро освобождаване
(отрешение) от тялото, пред Приснодевата застанал Архангел Гавриил и със
сияещо от радост лице и известил Волята
Божия за Нейното успение, което трябвало да се извърши след три дни.
Като знамение на Благодатното тържество над телесната смърт, която не ще
има власт над Нея и от която тя
трябвало да бъде възприета като от тих сън за безсмъртен живот и слава в
светлината на Господнето лице, Архангелът дал на Богородица райско
клонче, което излъчвало небесна
светлина, като заръчал то да бъде носено пред гроба на Преблагословената
в деня на погребението на пречистото и тяло.
Ако Господ, по думите на светото Писание, е откривал на своите светии
и апостоли тяхната кончина, колко по-достойно и праведно е било да се
сподоби с такова предизвестие
Благодатната и Пренепорочна Негова Майка. Кому повече приличало да
отнесе на Богородица радостната вест, ако не на този от висшите Ангели,
който, винаги предстоейки пред Бога, беше
предизвестник на всички небесни тайни за Приснодевата.
Животът й можеше да свърши и по-друг начин, защото ако Енох и Илия
бяха взети на небето, без да претърпят смърт, то нима това предпочитание
се отказваше на Майката на Този,
Който каза "Аз Съм възкресението и живота; който вярва в Мен и да умре
ще оживее". Не, тя трябваше подобно на Него да умре, да бъде в гроб и в
третия ден, със силата на Неговото
всемогъщество да възкръсне, за да се сбъднат словата на Псалмопевеца:
"възкръсни Господи, в покоя Твой, Ти и Кивота на Твоята светиня"! Тя
трябваше да има обикновен човешки изход,
за да не бъде счетена за привидна истината на въплъщението и да не се
смущават хората да преминат на небето през същите врати на смъртта, през
които мина и Небесната Царица,
споделяща участта на родените на земята. На Господа беше угодно
Пречистата Негова Майка да вкуси смърт, подобно на всички хора.
Пресветата Владичица разказала на всички това, което чула от Ангела и
в потвърждение на своите думи показала райското клонче, сияещо с
небесна светлина. Уведомила домашните си,
Тя започнала да се готви за предстоящата кончина. Наредила да се украси
Нейния покой и ложе, да се запалят тамян и свещи и да се подготви всичко
необходимо за погребението. По
времето, когато Божията Майка изявявала своите последни желания и
утешавала тези, които били около нея, те чули шум и видели, че облаци
ограждат дома й. Това били облаци, на които
по Божие повеление Апостолите били издигнати и пренесени от различни
страни, където проповядвали Евангелието, в дома на Богородица, за да
отдадат чест на нейното погребение.
Апостолите, виждайки се
един друг се радвали и в недоумение се питали взаимно защо Господ ги е събрал на това място. Тогава
св. Йоан
Богослов, приветствайки ги със сълзи, пристъпил към тях и им
съобщил, че за Света Богородица е настанало време да отиде при Господа.
Когато Апостолите разбрали това, те били
обзети от дълбока скръб. Влизайки в стаята те видели Богородица да седи
на ложето си, изпълнена с духовно веселие и я приветствали с думите:
"Благословена си ти в Господа, Който е
сътворил небето и земята." Тя им отговорила: "Мир вам братя, избрани от
Господа." По-късно дошъл апостол Павел, а заедно с него и неговите
ученици Дионисий Ареопагит, Иеротей
Дивният, Тимотей, както и другите от седемдесетте апостоли. Светият Дух
събрал всички тях за да се сподобят с благословението на Божията Майка и
по-благолепно да се устрои нейното
погребение. Тя призовавала при себе си всеки от тях по име, благославяла
ги, хвалела тяхната вяра и труд в делото на проповедта на Христовото
Евангелие, на всекиго пожелавала вечно
блаженство и се молела с тях за мира и благосъстоянието на целия свят.
И ето, настанал петнадесетия ден на август и този очакван, и
благословен трети час на деня, в който трябвало да се извърши
представянето на Божията Майка. Множество свещи горели
в стаята, а светите Апостоли, които обкръжавали благолепно украсения
одър на който лежала Богородица в очакване на своя изход, хвалели с
песнопения Бога. Внезапно бликнала
неописуемата светлина на Божествената слава, пред която помръкнали
горящите свещи. В лъчите на Небесната светлина слязъл Самият Цар на
славата Христос, обкръжен от Ангели,
Архангели и другите безплътни сили, и с праведните души на праотците и
пророците, някога предвещали за Пресветата Дева. Той се приближил към
Пречистата Своя Майка, утешил я с
умилни думи - да не се бои от сатанинската сила, вече потъпкана от
Нейните нозе и любезно я призовал с дръзновение да премине от земята на
небето. Тя радостно отговорила: "Готово е
сърцето ми; нека ми бъде по думите Ти", легнала на ложето си и, взирайки
се в пресветлото лице на Господа, нейния Драгоценен Син, без всякакво
телесно страдание и като че
заспиваща, предала в ръцете Му пресветата Си душа.
"И както Приснодевата носеше на ръцете Си Сина Божи във времето на
Неговото земно младенчество, така в отплата за това, Синът Божи понесе
Нейната душа на ръцете Си в началото на
Нейния небесен живот" - Филарет - Митрополит Московски.
С нежната любов на майка на целия християнски свят, Пресветата Дева
от своята небесна висота гледала към оставащите на земята вярващи и с
майчинско дръзновение увещавала Родения
от Нея: "които си Ми дал, во веки съхрани".
Благодатното лица на Богородица "осветено от Божествена доброта,
сияело със славата на Божественото девство", а от тялото й се разливало
дивно благоухание. Чуден бил животът на
Пресветата Дева, чудно било й Нейното успение.
Преданието свидетелства за много чудесни събития, съпровождащи
погребението на Пресветата Богородица. Едно от тях се случило с
иудейския свещеник Атоний. Той си пробил път до
мястото на шествието и, бидейки силен физически, се хвърлил да събори
одъра с думите: "Ето каква почест въздават на тялото, родило лъстивеца,
който поруга закона на нашите отци".
Но, едва допрял ръцете си до одъра, те били отсечени до лактите с
невеществения меч на справедливото Божие възмездие. Откъснатите части
останали залепени за одъра, а самият Атоний
се хвърлил на земята с вик: "Горко ми!" Ужасен, той се покаял за
деянието си и светите апостоли, като чули неговата гласна изповед и
видели искреното му покаяние, духовно се
зарадвали. Свети Петър му заповядал да отправи усърдна молитва към
Пресветата Дева и да допре остатъка от ръцете си към частите, които
висели на одъра. Тогава ръцете зараснали и се
излекували. Атоний паднал пред одъра и на колене възнасял хвала на Св.
Богородица и Нейния син.
Когато шествието достигнало Гетсимания, сред плач и стенания, се
извършила последната раздяла с пречистото тяло; привечер светите
Апостоли го положили в гроб и закрили входа с
голям камък. Те не се отделили три дни от мястото на погребението,
извършвайки непрестанни молитви и псалмопения. През цялото това време
във въздуха се носело ангелско пеене в
прослава на Пренепорочната Дева.
На същия този апостол Тома, който със своето съмнение допринесъл за
по-голямата достоверност славната истина за Христовото възкресение било
съдено да послужи за провъзгласяване
на възкресението на Пресвета Богородица. По премъдрия Божи промисъл,
апостол Тома не присъствал на успението и погребението на Божията Майка.
Пристигнал в Гетсимания на третия ден,
този съмняващ се Христов ученик с вопъл и отчаяние се хвърлил пред
гробната пещера и дълбоко съжалил, че не се е удостоил с последното
благословение на Божията Майка и не се е
простил с Нея.
Апостолите в сърдечната си жалост към него решили да отворят
пещерата, за да се утеши той, като се поклони на светите останки на
Приснодевата. Голямо било удивлението им, когато
видели, че там не било Пречистото тяло на Богородица, а лежали само
погребалните й пелени, от които се разнасяло чудно благоухание.
Светата Църква нарича кончината на Божията майка "успение", а не
смърт, защото смъртта, като възвръщане на пръстта на земята, а духът -
на Бога, който ни го е дал, не е
докоснала Благодатната.
"Победени са законите на природата в Тебе, Чиста Дево - проглася
Светата Църква - съчетала девството с Рождеството и смъртта със живота.
Останала дева след раждането и жива
след смъртта, Ти Богородице, винаги спасяваш Твоето наследие".
Тя заспа за малко, за да се пробуди в същия миг за вечно-блажения
живот и след три дни, с нетленно тяло, да се всели в небесното нетленно
жилище. Тя заспа след тежкото
бодърстване на многоскръбния Си живот на земята и "се представи на
Живота" т.е. на Източника на живота, като Негова майка, която с
молитвите Си избавя от смърт земните души и със
Своето успение вселява в душите им живо предусещане на вечния живот.
Из "Сказание о земной жизни Пресвятой Богородицы", Издание на Пантелеймоновия манастир на Св. Гора Атон. ©
Фондация "Покров
Богородичен"
