В Понеделник, 17.09.2018 г.

СВ. СОФИЯ, ВЯРА, НАДЕЖДА, ЛЮБОВ

Молебен от 11 ч.

8 септември: Рождество на Пресв. Богородица

Главното песнопение на всеки празник – тропарят на празника – с най-кратки и ясни думи ни изяснява същността му. Така и тропарят на днешния голям празник ясно ни говори:

Твоето рождение, Богородице Дево, радост възвести на цялата вселена, защото от тебе възсия Слънцето на правдата, Христос, нашият Бог, Който разруши клетвата и даде благословение, а като обезсили смъртта, дарува ни живот вечен.

Т.е. смисълът на празнуваното събитие, Рождество Богородично, е най-тясно е свързан с друго рождество – Рождество Христово, където също срещаме израза „Слънцето на правдата“, Което се роди, та всеки да познае Изтока от висините.

 А кондакът на днешния празник ни подтиква да се молим:

Непосрамваща застъпнице на християните, неизменна ходатайко пред Твореца, не пренебрегвай молитвените гласове на грешните, но като блага, притечи се да помогнеш на нас, които с вяра ти викаме: Богородице, всегдашна застъпнице, побързай с молитвата и се отзови на молбите на ония, които те почитат.

Ето защо днес прославяме Онази, Която роди Бога, и същевременно като я почитаме й се молим да бъде наша непрестанна застъпница и ходатайка пред своя Син!

2 септември: 14-та Неделя след Петдесетница

Днешната 14-та Неделя след Петдесетница ни предлага още едно поучение на Христос – за поканените на сватба (Мат. 22:2-14). Царят вдигнал голяма сватба на сина си, но поканените не идват; втори път ги кани – и те пак не идват на сватбата. Тогава слугите на царя събрали по пътищата различни хора – и лоши, и добри, както казва евангелието – и те дошли на сватбата, за да се насладят на приготвеното от домакина.

Ето това е Христовата покана към всеки човек на тази земя – Той ни казва: „Елате, седнете с Мен на сватбарската трапеза и се насладете на онова, което съм приготвил за вас“. Той кани и лоши и добри, и който приеме поканата и последва Христос, като вземе кръста си и достойно го носи, той ще се наслади на приготвеното за поканените.

Така и ние трябва да бдим и да не пропуснем да чуем поканата, която Бог непрекъснато ни отправя, и като чуем – да се облечем в сватбарски дрехи (т.е. да се облечем в смирение, покаяние, плач заради греховете ни и твърдо решение да ги премахнем от живота си), да последваме Домакина на сватбата и да се насладим на приготвеното от Него за онези, които твърдо вярват в Христа и неотклонно Го следват.

26 август: 13 Неделя след Петдесетница и Неделя на св. мъченици Адриан и Наталия

Не само вярващите християни, които мъченически загивали с Христовото име на уста, се удостояват с венеца на светостта и блаженството, но и езичниците, които приели Христос и също мъченически предават душата си за Него. Така и в днешната неделя езичникът и богаташът Адриан, близък сътрудник на императора-езичник Максимиан, загива мъченически и Бог го удостоява с нетленния венец.

Св. мъченици Адриан и Наталия

А младата му съпруга Наталия, с която били женени само година време, отдала всички сили и средства за укрепване душите на затворените християни в техния подвиг и в пътя им към светостта, като всекидневно ги обгрижвала. Тя не загинала мъченически от меча на мъчителите, но с безкрайната си любов към Христа и към вярващите в Него, с жертвеното служение на Христовите мъченици и с неотстъпната си вяра в истинския Бог, която твърдо изповядвала пред езичниците, тя също заслужила венеца на светостта и блаженството.

Нека и ние да подражаваме на примера на св. мъченици Адриан и Наталия и да помним, че не само мъченическата смърт за Христа, но и жертвоготовното служение на Неговите люде също може да ни послужи за спасение и вечен живот. Амин!

12 август: Неделя след Преображение Господне

На днешната неделя Светата Православна Църква празнува паметта на немалко мъченици за вярата: Аникита и Фотий, Сергий и Стефан, Александър, еп. Комански, Памфил и Капитон, и др. Към края на богородичните пости Църквата е отредила още веднъж да си спомним мъченическия венец, който тези богоугодни Христови последователи са получили заради непоклатимата си вяра в Господа.

И тъй със спомена за подвизите на тези ревнители на християнството ще отбележим и настъпващия голям празник – Успение на Пресвета Богородица, когато ще се възрадваме поради смирението на Божията Майка, която каза, „Нека ми бъде според думата ти“ и вмести в себе си Онзи, Който и цяла вселена не може да вмести – Вечния Бог!

По молитвите на Твоите мъченици и на Твоята Пресвета Майка, Господи Иисусе Христе, помилвай ни! Амин!

15 юли – Седма Неделя след Петдесетница: на св. Отци от 6-те вселенски събори

Богата на празнувани светии е днешната Седма Неделя след Петдесетница: мнозина отци от 6-те вселенски събори просияли като светци и по молитвите на вярващите през вековете са се застъпвали и се застъпват пред Бога за тях; днес отбелязваме паметта и на светите мъченици Кирик и Юлита – майката и нейния син, които като християни мъченически загиват заради вярата си; и днес честваме живота и делото на равноапостолния княз Владимир, покръстителя на руските земи от 10 век, който положи основите на православието в тази огромна днес страна.

Икона на св. Отци от Вселенските събори

Нека по примера и молитвите на празнуваните днес светци ние също строго да се придържаме към вярата, както светите отци от 6-те вселенски събори са ни завещали, нека и ние като Кирик и Юлита до смърт да оставаме верни на Христа и неотклонно да Го следваме, и нека като равноапостолния Владимир да учим и другите на вярата и да ги подтикваме да се кръстят и да поемат по нелекия, но благословен път на Христовата вяра. Амин!

29 юни - първовърховни и първопрестолни апостоли св. св. Петър и Павел

Наистина, затова са първовърховни и първопрестолни - защото уверено изповядваха вярата си в Господа и обърнаха в нея много народи. Всеки от двамата по свой начин прославяше Бога и водеше другите към Него. На Христовия въпрос, „Кой мислите, че съм Аз“, ап. Петър без колебание и възторжено заяви: „Ти си Христос, Синът на Живия Бог!“

А за св. ап. Павел в една от беседите си св. Йоан Златоуст казва: “И Павел е бил подобострастен нам човек, и той е имал тази природа, която имаме и ние. Само че той е показал велика любов към Христа и затова се е издигнал по-високо от небесата и се е сравнил с ангелите. И така, не само да му се удивляваме и не само да се чудим на неговите подвизи, но да се постараем да му и подражаваме, та след заминаването от този живот да се удостоим да го видим и да участваме с него в неизказаната слава, която да удостои Бог всички нас да я получим, по благодатта и човеколюбието на Господа наш Иисус Христос!"

Ето така нека и ние непрекъснато като ап. Петър да повтаряме, „Ти Си Христос, Синът на Живия Бог“, и като ап. Павел да показваме велика любов към Бога и към ближния, та и ние като подражаваме на тези чудни първоапостоли да живеем с надеждата, че в Съдния Ден ще застанем от дясната страна на Божията слава! Амин!

24 юни: Рождение на св. Йоан Кръстител

Макар днес да познаваме празника като рождение на св. Йоан Кръстител, в църковнославянските книги днешният ден се нарича така: Рождество честнаго и славнаго Пророка, Предтечи и Крестителя Господня Иоанна. Още с названието на празника се разбира, че св. Йоан е пророк, който има честта да участва в Божията слава защото той самият се е прославил; че той е Христовият Предшественик (Предтеча – който върви пред/и Господа), и че той е Христовият Кръстител. Такава чест се отдава само на най-близко стоящите до Бога Христови раби. Това е една от причините св. Йоан да се празнува толкова пъти през годината (всъщност няма друг светец, който да има толкова много празнични дни през годината): на 7 януари, на 24 февруари, на 25 май, днешният 24 юни, на 29 август и на 23 септември (вижте в църковния календар на кой от тези дни какво честваме).

Ето защо молитвите ни към св. Йоан Кръстител най-лесно достигат до Божиите уши – толкова близо е той до своя Кръщелник, Господа Иисуса. И тъй, по молитвите и застъпничеството на св. Йоан, нека молим Бога да ни дарува частица от благодатните дарове, които Той е излял върху своя Предтеча. Амин!

10 юни: Неделя на всички български светии

Най-древната славянска църква – Българската – е просияла с огромен сонм от светии и подвижници на вярата. Техните подвизи укрепват не само Българската православна църква и другите славянски църкви, но и християнството като цяло. Защото и те са се подвизавали по същия начин, по който са устоявали във вярата и утвърдените от Църквата общохристиянски светци. Техният брой е неизчислим, макар Църквата засега да е утвърдила за светци малко над сто български подвижници на вярата. Нека споменем тук поне св. Енравота, светите братя Кирил и Методий и светите Седмочисленици, св. княз Борис I, св. патриарх Евтимий, Иларион Мъгленски, Софроний Врачански, небесния закрилник на нашата енория св. Йоан Рилски Чудотворец, Гавриил Лесновски, Прохор Пшински, Йоаким Осоговски, св. Петка Търновска, св. Теодосий Търновски, св. Злата Мъгленска, св. Георги Нови и св. Георги най-нови Софийски, и т.н. и т.н.

Икона "Събор на всички софийски светии"

По молитвите на всички български светии, Господи Иисусе Христе, помилвай ни! Амин!

3 юни: Неделя на всички светии

„Господи, с кръвта на Твоите мъченици си украсил Твоята Църква като с багреница и с висон, и заедно с тях Ти викаме: Христе Боже, изпрати щедростите Си на Твоите люде, дай мир на Твоя народ, а на нашите души – велика милост!“

Ето колко ясно тропарят на всички светии ни говори за същината на днешния празник! Той е празник на Църквата, така както миналата неделя празнувахме слизането на Светия Дух и основаването на Църквата на празника Петдесетница. Празник е на цялата църква, защото светиите са просияли пред Божието лице заради подвизите на вярата си, без разлика на това, дали те са принадлежали към една или друга християнска община: както Православието почита паметта на много светии, които са общи за цялата Църква, особено тези в католическия календар, така и днес отбелязваме паметта на всички онези, които се намират близо до Божия престол.

Днешният празник поставя началото и на Петровия пост и с това ни напомня, че светците са просияли и поради постническия подвиг, който неизменно са извършвали през целия си живот. Ето защо нека и ние да наченем поста както подобава и същевременно да усилваме в себе си любовта към Бога и любовта към ближния, който и да е този ближен; нека да изпросваме застъпничеството на честваните днес Божии угодници, тъй че и върху нас Бог да излее Своята милост. Амин!

Празник Петдесетница: празник на вселенската Църква

Това е Петдесетница – празник на цялата Църква, на вселенската Църква! Защото на Петдесетница Църквата прие видим образ – тя яви на света „събранията на вярващите в Христос“, и това е най-вярното определение на Църквата: всички ние, които вярваме в Божия Син и Го следваме.

Нещо подобно ни говори и кондакът на днешния празник:

Когато Всевишният слезе и смеси езиците, Той раздели народите, а когато раздаваше огнените езици, Той призова към единство, затова нека с един глас всички ние да славим Всесветия Дух

Тъкмо на днешния ден трябва се замислим за множеството разделения, които разкъсват църковното тяло – Христовото тяло, защото Христос е Глава на Църквата – и които ни заслепяват, правят ни горди и неотстъпчиви. А малко ни трябва, за да разберем защо Христо се моли на Отца Си: „Да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно“ (Йоан 17:21).

Ето защо нека не гледаме сламката в окото на ближния си, а първом да извадим гредата от окото си и сетне да се помирим с брата си и тъй да съзиждаме Тялото Христово – Църквата, както ни учи и Апостолът, „та единодушно и с едни уста да славите Бога и Отца на Господа нашего Иисуса Христа“. Амин!

13 май: Неделя на слепия

Днешното литургийно евангелие е дълго – цялата 9-та глава от евангелист Йоан. Защото то подробно ни разказва за Божиите дела: сам Бог, във второто Си лице – Божият Син – реши да изцели един сляп от рождение човек, та още веднъж да покаже на света Кой е Той. Фарисеите не Му повярваха, но слепороденият Го призна за Син Божий и Му се поклони. Иисус пък му казва: „За съд дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да станат слепи“.

Икона на Неделята на Слепия

Нима ние, които виждаме, ще станем слепи (за Господа)? Разбира се, че не: за Иисус „виждащите“ са хората като фарисеите, които виждат само закона и неговата буква, но не виждат духовния му смисъл, не виждат предреченото в него за Спасителя, който изцерява от телесните ни и от душевните ни недъзи. А ние бяхме невиждащи, като слепороденият, но сега вече виждаме чрез вярата в Иисус Христос.

И тъй, нека не затваряме духовните си очи, а да гледаме чрез вярата в Господа и да учим и другите около нас също така с вяра да виждат и да не отстъпват от Бога. Амин!

29 април: Неделя на Разслабения

В днешното св. евангелие Иисус се обръща към човека, който от 38 години е на легло и боледува, и го пита: „Искаш ли да оздравееш?“ А болният му отговаря: „Да, господине, но си нямам човек, който да ме спусне в къпалнята, когато се раздвижи водата“ [от Светия Дух].

Нека се замислим: нима и ние не боледуваме от всякакви недъзи, преди всичко душевни – вършим неправди, не обичаме ближния като себе си, съгрешаваме с мисъл и с дела, и т.н., и тъй душата ни боледува и има нужда от помощ. Кой от нас не иска да оздравее? Знаем, че ако се обърнем към Христос за помощ Той също ще ни попита: „Искате ли да оздравеете“? И ние с радост ще отвърнем: „Да, Господи, но си нямаме човек, който да се застъпи за нас“.

Наистина ли си нямаме никого, който да се застъпи за нас пред Бога? Ами всички онези Божи угодници и светии, които стоят около Божия престол? Ами Пресвета Дева Мария? Ами Самият Иисус, Който чрез кръстната смърт взе върху Себе Си нашите грехове? Толкова много застъпници имаме, но дали непрекъснато се обръщаме към тях, дали постоянстваме в църковните служби и особено в светата литургия, дали достойно приемаме Светите Дарове по време на причастието, и т.н.

Христос излекувал болния и сетне му казал: „ето, ти оздравя; недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо“. Той непрекъснато лекува болестите на нашата душа, но трябва да се запитаме: а след като сме получили помощ от Него, преставаме ли да грешим или отново се връщаме към болестите на душата си и после отново молим за помощ? Притчата от днешното евангелие ясно ни посочва: да не грешим повече, иначе ще ни сполети нещо по-лошо.

И тъй, да упорстваме във вярата и в делата на вярата и да се стараем непрекъснато да сме с Христос – колкото по-близо сме до Него, толкова по-лесно се борим с душевните болести и с греховете и устояваме в борбата срещу тях; стига малко да се отдалечим от нашия Спасител, и сатаната веднага ни напада и се радва, като види, че отстъпваме от Господа. Нека непрекъснато да се обръщаме към Него и да викаме: „Да, Господи, искам да се излекувам! Помогни ми, и повече няма да отстъпвам от Тебе!“

8 април: Възкресение Христово! Велик Ден!

Възкресение Христово – Празникът на Празниците! Наистина, всеки църковен празник е ликуване за душата, но Христовото Възкресение е основата на вярата ни, непоклатимият стълб на Църквата, началото на нашето спасение! На този ден всички възкликваме „Христос възкръсна“, и получаваме отговора „Наистина възкръсна“, защото в нас няма и капка съмнение в тази истина. На днешният ден слушаме и Похвалното слово на Пасха на св. Йоан Златоуст, където той ни казва:

Който е благочестив, който истински почита Бога и Го обича искрено, нека се наслади на това хубаво и светло тържество на преславното Христово възкресение, което сега празнуваме и в което Господ тъй дивно показа и Своята благост към човешкия род, и Своята премъдрост в изкупването му от вечна погибел, и Своята сила над враговете на нашето спасение!

Който е благоразумен раб и не скрива в земята дадените му от Бога таланти, нека влезе радостен в радостта на своя Господ!

Който се е потрудил с пост, нека получи сега своя динарий!

Който е работил още от първия час, нека получи днес своята справедлива заплата! Който е успял да дойде подир шестия час, нека ни най-малко не се безпокои, понеже не губи нищо! Който е пропуснал и деветия час, нека пристъпи без всякакво съмнение и боязън! Ако ли някой е успял да дойде едва в единадесетия час, нека и той да се не бои от своето закъснение, понеже Домовладиката е великодушен и щедър - приема последния като първия, успокоява дошлия в единадесетия час така, както потрудилия се още от първия час: първия удовлетворява със заслужена награда, последния милва по снизхождение; на единия дава заслуженото, другия дарява по своята благост; добрите дела приема с радост, намерението целува с любов; делата цени и добрите разположения хвали!

Затова всички влезте в радостта на своя Господ! И първи, и последни, приемете своята награда!

Богати и бедни, заедно ликувайте!

.........

Постили и непостили, възвеселете се сега! Трапезата е богата: наситете се всички от нея! За блудните синове небесният Отец е заклал угоен Телец: никой да не излезе гладен! Всички се насладете от този пир на вярата, всички се възползвайте от богатството на благостта!

Никой да не оплаква своята бедност, понеже царството небесно е отворено за всички!

.........

Никой да не плаче за греховете си, понеже изгря прощение от гроба на Спасителя!

Никой да не се бои от смъртта, понежe Спасовата смърт ни освободи от нея!

"Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?" казва пророкът, а след него и апостолът.
Възкръсна Христос и ти биде повален!
Възкръсна Христос и паднаха демоните!
Възкръсна Христос и се радват ангелите!
Възкръсна Христос и живот се въдвори!

И тъй, да се възвеселим днес и радостта ни да се разпростре до край земя, та всеки да узнае, че Христос възкръсна от мъртвите и даде възможност на всеки, който вярва в Него, да се спаси! Амин!

1 април: Вход Господен в Йерусалим

Вход Господен в Йерусалим – ето това е честваният днес празник! Не е Връбница или Цветница, както дори и в църковния календар на българската православна църква се посочва вече толкова години. Народът ни е запомнил върбата и цветята като най-важното събитие, случващо се в църквата, затова храмовете са препълнени с хора, дошли да си вземат от върбата: идват, вземат си и си тръгват! Малцина разбират, че празникът всъщност отбелязва началото на прославата на Господа – на Спасителя на света, Иисус Христос!

Народът, който посрещнал Иисус, непрекъснато викал: „Осанна! Благословен е Онзи, Който идва в името Господне!“ А „осанна“ (т.е. „спаси, дари ни спасение“) се казва само за Бога, Който спасява, ето защо влизането на Господа в Йерусалим е също и признание, че Той всъщност е сам Бог. Той е Богочовекът, който само няколко дена по-късно ще претърпи кръстна смърт, за да изкупи човеците от греха, проклятието и смъртта и да дари спасение на всеки, който повярва в Иисуса Христа.

Ето това е днешният празник, нека не се заблуждаваме и да виждаме в него само върбата и цветята и нека и другите да учим на същността на празника и да ги подтикваме да повярват в Христа и неотклонно да Го следват в живота си. Амин!

25 март 2018 г. - пет години Православен християнски курс в енорията!

Пет години от началото на Християнския курс в православната енория „Св. Йоан Рилски Чудотворец“ в Лондон, Великобритания! Малко ли са, много ли са 5 години – участниците в Курса ще кажат най-добре. Малко ли сме научили, много ли сме научили през тези пет години – също курсистите най-добре ще кажат. Но едно е сигурно: Курсът ни беше преди всичко място за среща, разговори върху основите на християнството, братска обмяна на мнения и виждания, и преди  всичко взаимно укрепване във вярата и в християнските дела.

И все пак, ето кратко резюме на онова, което изучавахме през петте години (по учебни години):

2013-2014 г.:
Християнството в съвременния свят: присъствие или мисия;
Православна християнска духовност.
(Всички успешно завършили курса и положили изпит получиха църковни удостоверения лично от Негово Високопреосвещенство Антоний, митрополит на Средно и Западноевропейската епархия на БПЦ).

2014-2015 г.:
Основи на Православието: Православен катехизис

2015-2016 г.:
Основи на Православието: Свещено Писание на Стария и на Новия Завет

2016-2017 г.:
Основи на християнството

2017-2018 г.:
Християнството като световна религия: православие, римокатолицизъм, протестантизъм

С Божията помощ се надяваме Курсът ни да продължава и занапред и да допринася за укрепването на вярата ни и на делата ни в Христовото име.

25 март: Благовещение

Днес е начало на нашето спасение и явяване тайната от вечност: Синът Божи, Син на Дева става, и Гавриил благодатта благовества, затова и ние с него викаме на Богородица: Радвай се благодатна, Господ е с тебе!

Наистина, голям празник е днес! Голям е преди всичко заради това, че днес бе поставено началото на нашето спасение, както ни казва и днешният тропар на Благовещение! Големият празник се отбелязва преди всичко в душата на вярващия, а не чрез някакви пищни тържества или голямото множество, тръгнало днес на църква, но в другите недели забравяйки за Божия храм.

Нека всеки Господски и Богородичен празник, както и денят на Христовото Възкресение - неделята - винаги да бъдат "големи" празници за душата ни! Нека и другите да поучаваме на това благочестие и тъй да увеличаваме броя на Божия народ, който чрез всички светии и особено чрез Пресвета Богородица, неизменно моли Бога за спасение на душата! Амин!

Подготвителни и Празнични Църковни служби за Светото Възкресение, 2018 г.

В Неделя, 25.03.2018 г.
БЛАГОВЕЩЕНИЕ
Възкресна Утреня от 9.30 ч.
Св Литургия от 10.30 ч.
Желаещите да приемат Свето Причастие могат да се изповядат при Отец Симеон по време на Утренята.

В Петък, 30.03.2018 г.
Желаещите да извършат помен за починали могат да го сторят за последен път преди Томина Неделя (15 Април), тъй като помен не се извършва от Лазаровден до Томина Неделя. Желаещите да се отслужи помен да потърсят О. Симеон предварително.

В Събота, 31.03.2018 г.
ЛАЗАРОВА СЪБОТА

В Неделя, 01.04.2018 г.
ВХОД ГОСПОДЕН В ЙЕРУСАЛИМ
(Цветница, Неделя Вая, Връбница)
Възкресна Утреня от 9.30 ч.
Света Литургия от 10.30 ч.
Желаещите да приемат Свето Причастие
могат да се изповядат при Отец Симеон
по време на Утренята.

СТРАСТНА СЕДМИЦА

ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК, 05.04.2018 г.
Последование на 12-те Евангелия
за Страстите Христови
Начало: 19.00 ч.

ВЕЛИКИ ПЕТЪК, 06.04.2018 г.
(РАЗПЕТИ ПЕТЪК)
Опело Христово
Начало: 19.00 ч.
През целия ден Светото Разпятие е изнесено
за поклонение в Храма. Това традиционно се
извършва чрез минаване под
масата с поставеното на нея Св. Разпятие, като израз на
преклонение, съпричастие, "съпогребване"
с Христа.

ВЕЛИКА СЪБОТА, 07.04.2018 г.
ВЕЛИКДЕНСКО ПАСХАЛНО БОГОСЛУЖЕНИЕ
Начало: 21.45 ч.
Христос Воскресе!: 22.00 ч.
Следва: Света Литургия
(Светото Възкресение се благовести в полунощ (0.00 ч. българско време),
което съответства на 22.00 ч. по Гринуич. Затова Пасхалното Богослужение
ще започне в 21.45 ч., с Лития с Благодатния Огън, последвана от Светата Литургия,
на която желаещите могат да приемат Свето Причастие, като се изповядат
при Отец Симеон по-рано през деня (преди 21:30). В Неделя сутрин не се
отслужва Света Литургия (защото вече е отслужена в 0.00 ч.) а специално богослужение
т. нар. "Второ Възкресение".

В Неделя, 08.04.2018 г
ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО
(Пасха, Великден)
Начало на богослужението: 11.00 ч.
(Желаещите да приемат Свето Причастие
могат да се изповядат при Отец Симеон
преди богослужението.)

СВЕТЛА СЕДМИЦА

В Понеделник, 09.04.2018 г.
ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО!
Храмът е отворен за посещение през целия ден.

В Неделя, 15.04.2018 г.
ТОМИНА НЕДЕЛЯ
Утреня от 9.30 ч.
Света Литургия от 10.30 ч.
Желаещите да приемат Свето Причастие
могат да се изповядат при Отец Симеон
по време на Утренята.
От този ден започват отново да се извършват Венчавки, Св. Кръщение, Помен и др.

18 март: Четвърта Неделя на Великия пост - преп. Йоан Лествичник

Вече четвърта седмица вървим по друма на Великия пост. За мнозина този път е като стълбата на преп. Йоан Лествичник: път на усилен пост, молитва, добродетелни дела, милосърдие, голямо смирение и носене на кръста според както Христос ни призовава.

Икона на преп. Йоан Лествичник

Кондакът на днешния празник на преп. Йоан ясно ни говори за неговите подвизи и за онази стълбица, по която всеки истински Христов последовател трябва да се изкачва: "С вечноцъфтящи плодове от книгата на твоите поучения, премъдри, услаждаш сърцата на внимателно вникващите в тях, блажени; това е стълбица, издигаща душата от земята към небесната и пребъдваща слава за тези, които с вяра те почитат."

И тъй, да продължаваме Великопостния подвиг и молитвено да се обръщаме към небесните ни застъпници пред Бога, такива като преп. Йоан Лествичник. По техните молитви, Христе Боже наш, помилвай ни! Амин!

11 март: Неделя Кръстопоклонна

Кресту Твоему покланяемся, Владико, и святое Воскресение Твое славим!

Ето това ни учи тропарят на днешния голям великопостен празник: на твоя Кръст се покланяме, Владико, и святото Твое Възкресение славим! Казва ни да се покланяме на Христовия кръст и да прославяме светото Христово възкресение, а същевременно Църквата ни учи, че поклонението на Христовия кръст означава придобиване на пълно смирение и на решителност за борба срещу греха и пороците.

Тъкмо по време на Великия пост нашето поклонение на Кръста е в същото време и разпъване на телесното наше тяло, умиране за греха и война против страстите. Ето защо в средата на великопостния подвиг Църквата ни припомня за Христовите кръстни страдания, та да ни укрепи и в оставащото време на поста да продължим ревностно да се подвизаваме и да придобиваме духовна твърдост и сила.

И тъй, да продължаваме да носим кръста си и неотклонно да следваме Христа! Амин!

4 март: Втора Неделя на Великия пост: Неделя на св. Григорий Палама

Във Втората Неделя на Великия пост светата Църква отбелязва паметта на св. Григорий Палама. Кой е той и защо Църквата е отделила специална неделя от Великия пост, за да отбележи неговия живот и делото му? Тропарят на светеца най-добре ни разкрива това. Ето какво се казва в него:

Григорие Чудотворче, ти, който си светлина на православието, утвърждение и учител на Църквата, добротворец за монасите, непобедим поборник на богословите, похвала на Солун, проповедник на благодатта – винаги се моли за спасението на нашите души.

Рядко Църквата дава толкова много добродетелни определения за светците, но за св. Григорий Палама тя посочва цели 7 велики добродетели, та по неговия пример всеки християнин да се стреми също да ги придобие и да просияе пред Бога и пред човеците – всеки, според дадените му от Бога дарби и според дръзновението му в Христа. Нека и всеки от нас да се стреми да подражава на този велик Божи угодник, като същевременно му се молим: Григорие Чудтворче, винаги се моли за спасението на нашите души! Амин!

25 февруари: Неделя на Православието

Много е писано и говорено за Неделята на св. Православие, затова може би най-кратко и точно този път можем да опишем същността на празника чрез една стиховна стихира от днешния ден, в която се казва:

Като преминахме от нечестие към благочестие и просветени със светлината на познанието, както е писано в псалома, нека да се възрадваме и да принесем благодарствено хвала на Бога и на изобразените върху стени, дъски и свещени съсъди свещени образи на Христа, на Пречистата Богородица и на всички светии и с почит да се поклоним, отхвърляйки нечестивата вяра на безславните еретици, защото честта, отдавана на образа, както казва свети Василий, преминава към първообраза; и тъй, като просим молитвите на пречистата Ти Майка и на всички светии, Христе Боже наш, дари ни с велика милост!

Икона на Неделя на Православието

Нека победният празник на Православието да ни укрепва да продължим подвига на Великия пост, непрекъснато да бдим над себе си и съкровено да пазим светите икони!

18 февруари: Неделя Сиропустна, Неделя на опрощението

Сиропустната неделя отбелязва началото на Великия пост, който започва от нощта на неделя срещу понеделник; тя е и неделя на опрощението, когато по традиция богомолците в храма и православните по домовете си искат прошка един от друг, та да наченат поста "на чисто" - с братска любов към всеки човек (особено към нашите близки, от които най-трудно искаме прошка) и загриженост повече за благото на другия, отколкото на себе си.

Прошката е велико дело на любовта, сам Бог ни призовава да прощаваме; ето, днешното литургийно евангелие ни казва: "Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви" (Мат. 6:14-15)

А Апостолът ни приканва да се подвидаваме според силите си, без да гледаме дали другите постят или не: "Който яде, да не презира оногова, който не яде; и който не яде, да не осъжда оногова, който яде, понеже Бог го е приел" (Рим. 14:3).

Същевременно постът е духовна радост и дело, благоугодно на Бога. Ето какво ни посочва една от стиховните стихири за понеделника от първа седмица на Великия пост: "Да постим с пост приятен, на Господа благоугоден. Истинският пост е отдалечаване от злото, задържане на езика, успокояване на гнева, отлъчване от похотта, празнодумството, лъжата и клетвопрестъплението. Лишаването от всичко това е пост истински и благоприятен."

И тъй, да се отдадем на тази духовна радост, като устояваме в поста, молитвите, милосърдието, и особено в любовта към Бога и към ближния! Амин!

11 февруари: Неделя Месопустна

Неделя Месопустна още е известна и като Неделя на Страшния съд, когато ни се напомня за Второто славно Христово идване на земята, при което Той ще съди всяка човешка душа за всичко, което е сторила през времето, дадено й тук на земята. Но наистина ли е страшен този съд? Да, той е страшен за онези, които още не са познали Христа, не са се кръстили, не са вярвали в него и не са Го следвали, носейки кръста си. А за онези, които стават и лягат с Неговото име, които носят кръста си – кой по-упорито, а кой по-немощно – и които живеят не за този свят и за този живот, а за бъдния век – за тях съдът не само не е страшен, но и очакван и желан! Защото след съда те ще наследят Божието царство и заедно с всички праведници ще се радват на вечно блаженство.

Икона на Неделя Месопустна: Страшният Съд

Но днешната неделя ни припомня евангелското четиво за Страшния съд, та то още повече да ни дава сили и увереност в борбата ни с греха и пороците и в следването на Христовите повели. И тъй, нека добре да помним Христовите думи от днешното евангелие и да търсим само Неговата правда, като не се поддаваме на съблазни и измамливи придобивки в този живот, а да придобиваме духовни съкровища за бъдния живот. Амин!

4 февруари: Неделя на блудния син

„Татко, съгреших против небето и пред тебе и не съм вече достоен да се нарека твой син“ – ето как блудният син се обръща към баща си, след като осъзнал заблудата си и се върнал у дома.

Икона на Неделята на блудния син

Малцина са онези, които са твърди Христови последователи и не приличат на блудния син, повечето от нас са тъкмо като него – заблуждаваме се, огорчаваме небесния ни Отец с безброй прегрешения, огорчаваме и ближните си и не се осъзнаваме, не искаме прошка нито от тях, нито от Бога. А е само необходимо да се осъзнаем и да викнем към Бога: Отче, съгреших пред Тебе, не съм вече достоен да се нарека Твой син или Твоя дъщеря… И Бог няма да се забави и ще ни прости съгрешенията, както бащата простил на блудния син и поради неговото разкаяние и връщането му обратно вкъщи организирал пиршество, като викал от радост: „Този мой син мъртъв беше и оживя, изгубен беше и се намери“.

И тъй, ако се случи да изпаднем в положението на блудния син, да бързаме да се покаем и да се върнем в дома на Отца ни – към добродетелния живот, който Бог иска от нас да живеем за Негова слава и за наше спасение! Амин!

2 февруари: Посрещането на Господа

Влиза един старец в йерусалимския храм, където праведният Йосиф и Дева Мария вече били донесли своето чадо, за да го представят пред Господа, и отправя молитва към Бога: „Сега отпускаш твоя раб, Владико, според думата Си с мир, защото очите ми видяха Твоето спасение, което Си приготвил пред лицето на всички народи…“, сетне се обръща към Мария, като й казва: „Ето, Този лежи за падане и ставане на мнозина в Израил и за предмет на противоречия…“.

Икона на Сретение Господне

Какво ли може да си помисли една майка, чувайки такива странни думи? Но не много време след това както тя и Йосиф, така и цял Израил, а сетне и целият свят, ще разберат смисъла на тези пророчески думи. Защото в този ден пред Бога бе представен Онзи, Който сам е Бог и Който реши да приеме човешка плът и по всичко да бъде като човеците (освен по грях), за да ги спаси от духовната смърт и да предложи на всеки човек на тази земя благословение и спасение.

Ето накратко смисълът на днешния голям християнски празник – Сретение Господне – т.е. Посрещането на Господа в храма като Младенец, Който ще възвести на народите, че всеки, обърнал се към Бога, към Неговия Син и към Светия Дух, ще се нарече Божий младенец, Божие чадо, и ще получи възможност за спасение и вечен живот. И тъй, нека всекидневно да посрещаме Христа в сърцата си, като ги очистваме от всичко земно и суетно и ги направим чист съд на Божията благодат. Амин!

1 февруари: св. мчк Трифон

„Твоят мъченик, Господи, при своето страдание прие от Тебе, нашия Бог, нетленен венец; с Твоята подкрепа той мъчителите повали и съкруши на демоните безсилната дързост: с неговите молитви спаси нашите души" - ето какво ни казва тропарят на този свети Божи угодник, който с името Христово на уста прие мъченическа смърт и така бе удостоен с венеца на безсмъртието.

Икона на св. мъченик Трифон Апамейски

По молитвите на светия Твой угодник Трифон, Господи Иисусе Христе, помилвай ни! Амин!

28 януари: Неделя на митаря и фарисея

Двама човека влязоха в храма да се помолят… - така започва днешното евангелско четиво. Двама човека се молят, а те са толкова различни: единият горд, другият смирен, единият възхваляващ себе си, другият – унижаващ се, единият считащ себе си праведен, другият оплакващ греховете си…. Кой от двамата е по-близо до сърцето ни? На кой от двамата ще се оприличим? Христос ни дава отговора в евангелието си: „тоя [т.е. митарят] отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня [фарисеина]; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат" (Лук. 18:10-14).

Икона на Неделята на митаря и фарисеина

И тъй, братя и сестри, от днес, когато се поставя началото на трите подготвителни седмици, предшестващи Великия пост, да мислим по-често за греховете си, за несъвършенствата си, за доброто, което можем да сторим на другите и което все още не сме сторили… Нека да навлезем в благодатните води на Великия пост с очистено сърце, в което да има достатъчно място за действието на Светия Дух в нашия живот, та с Негова помощ успешно да преминем светата Четиридесятница и с голяма духовна радост да посрещнем Христовото Възкресение.

Неделя, 7януари: св. Йоан Кръстител, Предтеча Господен

Какво да кажем за този най-велик Христов известител – св. Йоан Кръстител и Предтеча Христов – който каза, че не е достоен да се наведе и да развърже ремъка на обущата Христови? Ако той не е достоен, то кой от нас е достоен да се доближи до Христа, било с думи, било по сърце, било чрез някакъв подвиг на духа? И тъй като сме недостойни, ние се уповаваме на молитвите, които отправяме към Бога и към Неговите свети мъже и жени, търсейки тяхното застъпничество. В днешния ден подобава многократно да кажем молитви и към Христовия Предтеча и да вярваме, че той ще побърза и ще се застъпи за нас пред Онзи, Когото той предизвести чрез служението си и чрез смъртта си. Нека да се помолим:

Кръстителю Христов, проповедниче на покаянието, спомни си и за мене, който се кая, и заедно с небесните воинства моли се на Господа за мене, недостойния, който изпаднах в много грехове и се измъчвам от бурните помисли на моя ум.

Изпълнен съм със зли дела и няма край моят греховен живот, умът ми е прикован към земните неща. Що да правя, не зная, и при кого да отида, за да бъде спасена душата, освен при тебе, свети Йоане, едноимен на благодатта, защото зная, че ти пред Господа след света Богородица си най-велик измежду всички родени на земята. Ти се удостои да се докоснеш до главата на Царя Христа Божия Агнец, Който взе греховете на света: моли Го за моята грешна душа, та поне отсега да понеса благото Му иго и да получа наградата с последните.

О, Кръстителю Христов, досточтими Предтече, последни пророче, първи мъчениче, наставниче и учителю на чистотата и ближни Христов приятелю! Тебе моля, при тебе прибягвам: не ме отхвърляй от твоята закрила, но мене, падналия в много грехове, подигни и изправи; обнови душата ми чрез покаяние, като с второ кръщение; очисти мене, осквернения от греховете, и ми помогни да вляза в небесното Царство, дето нищо нечисто не влиза. Амин!

6 януари: Богоявление

"Когато Ти, Господи, се кръщаваше в Йордан, откри се поклонението на Св. Троица; защото гласът на Отца свидетелстваше за Тебе, като Те нарече възлюбен Син; и Духът във вид на гълъб потвърди верността на словото. Слава не Тебе, Христе, Боже, Който се яви и просвети света!" – ето как тропарят на днешния голям християнски празник Богоявление кратко и ясно ни говори за неговата същност: с Господнето кръщение се разкри на човеците истината за Пресветата Троица – Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Свети – на която единствено подобава поклонение и слава. По този начин Богоявлението призовава всеки човек на земята да се отърси от суеверията, от лъжливото служене на други богове или предмети и да се обърне към Христа, чрез Когото да познае Троицата и само в Нея да вярва и на Нея да служи.

Славянска икона на Св. Богоявление

Нека се замислим дали в живота си сме отхвърлили всичко езическо и лъжовно и дали прославяме единствено Пресветата Троица, дали сърцето ни непрекъснато празнува Христовото Божествено явяване на земята като Бог и като Човек чрез това чудно събитие – Богоявлението – и дали неотклонно следваме само Него, Божия Син, който чрез Своето Евангелие ни даде думи за вечен живот. Амин!