10 декември: 10-та Неделя след Неделята подир Въздвижение

„Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях идвайте и се лекувайте, а не в съботен ден“ (Лк. 13:14) – тъй казал началникът на синагогата, когато Иисус изцерил една жена и юдеите се възпротивили, защото изцерява в ден, който е за почивка. Юдеите пазели буквата на закона, а не неговия дух и смисъл. Затова Иисус поучил началника на синагогата, като му казал: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота, и не води ли да го пои? А тая дъщеря Авраамова, която сатаната е свързал ето вече осемнайсет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“ (Лк. 13:15-16). И всички, които преди това се възпротивили, сега се засрамили при тези думи, „а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.“ (Лк. 13:17)

Нима и ние християните понякога не гледаме повече буквата на закона, отколкото неговия дух и смисъл? Да изпълняваме духа на закона ще рече да изпълняваме закона на Любовта – първо да видим човека и неговите нужди, тревоги, мъка и беда и тогава с любов да му помогнем, дори и в неделен ден, а дори с риск да не успеем за църква в този ден, ако се случи да срещнем някого в беда и се забързаме да му помогнем. Защото иначе ще заприличаме на свещеника и левита, които отминали изпоранения разбойник, а един чуждоземец му помогнал и тъкмо чрез него Христос ни поучава кой е нашият ближен и как да се отнасяме към всеки човек, който се нуждае от помощта ни, от съвета ни, може би от пари или подслон и т.н. Защото когато нахраним някого, то това сме го направили на Христос, когато сме помогнали на някого в Христовото име, то това сме го направили на самия Иисус (срв. Мат. 25:35-40).

И тъй, не буквата да гледаме, а духът; не бездушната заповед да изпълняваме, а вдъхновено да раздаваме любов на всеки, които има нужда от нея в Христовото име!